Кърт Вонегът
Котешка люлка (80)

80. Водопад в решетка

Анджела и Нют стояха на висящата тераса заедно с Джулиън Касъл и с мен. Отпивахме по глътка. Франк все още не беше се върнал.

По всичко личеше, че и Анджела, и Нют здравата си пийват. Касъл ми каза, че плейбойският му период му е струвал един бъбрек и че оттогава е осъден да пие само бира.

След една-две чаши Анджела започна да се оплаква от света, който измамил баща й.

— Той даде на света толкова много, а получи толкова малко.

Настоях да ми даде пример, за да видя колко е бил стиснат светът към баща й, и получих няколко конкретни примера.

— Металургичната компания например му плащаше 45 долара за всеки патент. Това плащаха на всички. — Тя скръбно поклати глава. — Четирийсет и пет долара — а като си помислиш какви патенти бяха неговите!

— Хм — вметнах аз, — сигурно е получавал и заплата.

— Най-голямата заплата, която е получавал, бе 28 хиляди долара годишно.

— Доста добра заплата, бих казал.

Тя се наежи.

— Знаете ли колко печелят филмовите звезди?

— Понякога много.

— Знаете ли, че д-р Брийд печелеше годишно десет хиляди долара повече от татко?

— Това е вече несправедливо.

— До гуша ми дойде от тая несправедливост.

Гласът й стана остър и аз промених темата. Попитах Джулиън Касъл какво според него е станало с картината, която той хвърли във водопада.

— Там, долу, има едно селце — обясни той. — Пет-шест колиби, не повече. Между другото там се е родил „Папа“ Монсано. Там водата се събира в голямо каменно корито. Селяните са поставили стоманена решетка, през която водата се процежда.

— И смятате, че сега картината е в решетката?

— Сан Лоренсо е бедна страна, да ви кажа, ако не сте забелязали — рече Касъл. — Нищо не остава в решетката за дълго. Предполагам, че в момента картината на Нют се суши на слънце заедно с угарката от моята пура. Четири квадратни метра здраво платно, четири здрави и одялани летви от рамката, пък и моята пура са чудесна плячка за някой бедняк.

— Понякога ми се иска направо да крещя — каза Анджела, — като си помисля колко получават някои хора и колко платиха на татко за всичко, което той направи. — Тя едва се удържаше да не заплаче.

— Недей плака — помоли я Нют нежно.

— Понякога не мога да не плача — отвърна тя.

— Иди тогава си вземи кларнета — настоя Нют. — Той винаги ти помага.

Отначало предложението ми се видя доста смешно. Но по начина, по който Анджела реагира, разбрах, че е било съвсем сериозно и много ценно.

— Щом изпадна в такова състояние — каза Анджела на Касъл и на мен, — единствено кларнетът ми помага.

Но тя нямаше достатъчно смелост да донесе кларнета веднага. Трябваше да я молим да свири и после тя трябваше да изпие още две чашки.

— Свири фантастично — похвали я Нют.

— Много искам да ни посвирите — каза Касъл.

— Е, добре — съгласи се най-сетне Анджела, като се изправи. Походката й беше нестабилна.

Когато се отдалечи достатъчно, Нют поиска да я извини пред нас.

— Много й се събра. Нужна й е почивка.

— Болна ли е била? — запитах аз.

— Мъжът й се отнася с нея като с парцал — обясни Нют.

Даде ни да разберем, че мрази красивия млад съпруг на Анджела, преуспелия Харисън К. Конърс, президент на „Фабри-Тек“.

— Почти не се връща вкъщи, а когато се връща, е пиян и почти винаги оцапан с червило.

— Като я слушах да говори — казах аз, — смятах, че бракът й е щастлив.

Малкият Нют протегна ръце напред и разпери пръсти.

— Да виждате котката? Да виждате люлката?