Кърт Вонегът
Котешка люлка (49)

49. Като рибка, изхвърлена от гневните вълни

Лайънъл Бойд Джонсън бил жаден за образование и в 1911 г. отплувал от Тобаго за Лондон съвсем сам, в една платноходка, наречена „Пантофка“. Целта му била да следва в университета.

Той се записал във факултета по икономика и политически науки в Лондон.

Учението му било прекъснато от Първата световна война. Той се записал в пехотата, отличил се в боевете, получил офицерски чин и бил споменат четири пъти в заповедите за похвали. Пострадал от задушлив газ във втората битка край Ипър, лежал в болница две години и след това се уволнил.

И отново се качил сам в платноходката „Пантофка“ и отплавал за Тобаго.

На осемнайсет мили от Тобаго той бил спрян и претърсен от екипажа на германска подводница У-99. Взели го в плен, а хуните използвали платноходката му като мишена за упражнения в стрелба. Докато бил още на повърхността, подводницата била пленена от британския разрушител „Гарванът“.

Джонсън и германците били качени на борда на разрушителя, а подводницата У-99 потопена.

„Гарванът“ плавал към Средиземно море, но не успял да стигне назначението си. Той се повредил и загубил управление. Можел само безпомощно да се върти в кръг като голяма часовникова стрелка или да се накланя на една или друга страна. Най-сетне теченията го завлекли до островите Зелени нос.

Джонсън останал на островите осем месеца, докато чакал кораб, който да го откара към западното полукълбо.

Най-сетне намерил работа на един риболовен кораб, който превозвал бегълци емигранти за Ню Бедфорд, Масачузетс. Корабът се разбил край Нюпорт, Роуд Айлънд.

По това време у Джонсън вече се било затвърдило убеждението, че нещо се опитва да го заведе някъде по някаква причина. Той останал известно време в Нюпорт, за да види дали съдбата му е предопределила този град. Работил като градинар и дърводелец в известното имение на Ръмфорд.

Докато работел там, видял много известни гости на Ръмфорд, между които Дж. П. Морган, генерал Джон Пършинг, Франклин Делано Рузвелт, Енрико Карузо, Уорън Джамейлиъл Хардинг и Хари Худини. Именно в този период на живота му свършила и Първата световна война, която убила десет милиона души и ранила двайсет милиона, между тях — и Джонсън.

Когато войната свършила, младата издънка на семейство Ръмфорд, Ремингтън Ръмфорд IV, решил да направи околосветско пътешествие с яхтата си „Шехеразада“ и да посети Испания, Франция, Италия, Гърция, Египет, Индия, Китай и Япония. Той предложил на Джонсън да го придружи и Джонсън се съгласил.

По време на пътешествието Джонсън видял много чудеса по света.

В гъста мъгла „Шехеразада“ се разбила точно пред пристанището на Бомбай и от целия екипаж оцелял само Джонсън. Той останал в Индия две години и станал привърженик на Мохандас К. Ганди^[1]. Бил арестуван, защото възглавявал групите, протестиращи срещу британското управление. Те лягали върху железопътните линии. Когато срокът на заточението му изтекъл, той бил изпратен обратно в Тобаго на разноски на короната.

В Тобаго Джонсън си построил нова шхуна, която нарекъл „Пантофка II“.

И отплавал с нея по Карибско море, безцелно, като все още търсел бурята, която ще го изхвърли на брега на неговата съдба.

В 1922 г. той се скрил от ураган в Порт-о-Пренс, Хаити. Хаити тогава била окупирана от американските морски пехотинци.

Към него се приближил дезертьор от морската пехота на име Ърл Маккейб, блестящ самообразовал се интелект, идеалист. Маккейб бил ефрейтор, той бил обрал касата на полка и предложил на Джонсън петстотин долара, ако го отведе до Маями.

Двамата отплавали за Маями.

Но страшна буря захвърлила шхуната върху скалите на Сан Лоренсо. „Пантофка II“ потънала. Джонсън и Маккейб, съвсем голи, успели да доплуват до брега. Или както самият Боконон разказва това приключение:

Като рибка, изхвърлена

от гневните вълни,

се задъхвах на брега

и намерих себе си.

Той бил запленен от тайната, която го спасила и го оставила гол на непознат остров. Излизайки от солената вода, той решил да се подчини на съдбата си.

За него това било възраждане:

Бъди като Младенеца,

казва Библията.

И останах аз младенец

до ден днешен.

А нарекъл себе си Боконон по много проста причина. Така се произнася името Джонсън на английския диалект, който се говори на острова. Що се отнася до диалекта…

Диалектът, който се говори в Сан Лоренсо, се разбира лесно, но трудно се овладява писмено. Казвам, че е лесен, но всъщност го разбирам аз, а за другите той е така неразбираем, както езикът на баските, така че е много вероятно при мен телепатията да си казва думата.

В книгата си Филип Касъл дава фонетична транскрипция на диалекта и много добре е уловил същността му. Той е подбрал като пример стиховете за Туидълди и Туидълдъм^[2] така, както те звучат на диалекта на Сан Лоренсо.

На американски английски тези безсмъртни стихове звучат така:

Наш Туидълди със Туидълдъм

се съгласиха да се бият,

защото тъй било станало,

че Туидълди решил наум

и развалил на Туидълдъм

най-новото му кречетало^[3].

На диалекта на Сан Лоренсо, според Касъл, същите стихове звучат така:

Нас Джидълди със Джидълдъм

се съграсиха та се биът,

същото дъй биро станалу,

че Джидълди решил наум

и лазвалил на Джидълдъм

най-новодо му крешедало.

Малко след като Джонсън станал Боконон, спасителната лодка от „Пантофка II“ била случайно изхвърлена на брега. Същата тази лодка по-късно била боядисана в златно и от нея губернаторът на острова си направил легло. „Боконон е съчинил легенда — пише Филип Касъл в книгата си, — че златната лодка ще отплава отново един ден, когато наближи краят на света.“