- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cat’s Cradle, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Аглика Маркова, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- sivkomar (2012 г.)
- Корекция и форматиране
- zelenkroki (2012 г.)
Издание:
Кърт Вонегът. Котешка люлка
ISBN: 978-954-733-637-7
формат: 13×20 см
страници: 192
година: 2009
корица: Мека
категории: Художествена литература, романи
Художник на корицата: Виктор Паунов
Редактор: Калоян Игнатовски
Коректор: Станка Митрополитска
Компютърен дизайн: Калина Павлова
Печат: Инвестпрес АД
ИК „Прозорец“ ЕООД, тел. 02 9830485, факс 02 9830486
e-mail: office@prozoretz.com
- — Добавяне
64. Мир и изобилие
След като изпяха химна, отново настъпи мъртва тишина.
„Папа“ Монсано, Мона и Франк дойдоха на почетната трибуна при нас. Те се качваха под съпровода на ситен барабанен вой. „Папа“ посочи барабанчика и той престана да бие.
„Папа“ беше препасан с кобур, в който имаше деветмилиметров револвер от хромирана стомана. Той беше доста стар, каквито всъщност са повечето членове на моя карас. Стъпките му бяха много ситни, той влачеше краката си. Все още беше дебел, но маста му бързо се топеше и униформата се въртеше около тялото му. Изпъкналите му очи бяха жълти. Ръцете му трепереха.
Негов личен телохранител беше генерал-лейтенант Франклин Хоуникър, в бяла униформа. Франк — с тесни рамене, с тънки китки — приличаше на дете, което не си ляга навреме. На гърдите му имаше медал.
Затруднявах се да разглеждам „Папа“ и Франк не защото не виждах добре, а защото не бях в състояние да откъсна очи от Мона. Аз бях превъзбуден, въодушевен, луд. Сърцето ми се разкъсваше. Най-алчните ми, най-луди мечти за това каква трябва да бъде жената се въплътяваха сега в Мона. Да благослови Бог нейната топла, нежна като разбита сметана душа, тя беше символ на вечния мир и изобилие. Това момиче — Мона беше само на осемнайсет години — излъчваше възхитителна ведрост. Изглеждаше, че тя разбира всичко, че въплъщава всичко, което трябва да се разбира. В „Книгите на Боконон“ се споменава нейното име. За нея Боконон казва: „Мона е естествена като битието.“
Беше облечена в бяла гръцка туника.
На малките си кафяви крака носеше сандали. Косата й, с цвят на бледо злато, се спущаше по раменете й дълга.
Бедрата й бяха лира.
О, Боже!
Вечен мир и изобилие.
Тя беше единствената красавица в Сан Лоренсо. Тя беше национално съкровище. „Папа“ я бе осиновил според Филип Касъл, за да сроди божественото с жестокостта на своето управление.
Избутаха ксилофона напред. Мона започна да свири. Тя свиреше „Когато денят преваля“. Музиката ту замираше, ту избухваше с нова сила.
След това настъпи време „Папа“ да ни приветства.