Кърт Вонегът
Котешка люлка (89)

89. Пъфф

— Ще станете ли президент? — запита Франк тревожно.

— Не! — отвърнах му аз.

— Познавате ли някого, който би могъл да стане?

Франк представляваше класическа илюстрация на онова, което Боконон нарича „пъфф“. Пъфф, както ни учи Боконон, е съдбата на хиляди, хиляди хора в ръцете на ступа. А ступът е дете, загубило се в мъглата.

Разсмях се.

— Какво ви е толкова смешно?

— Не ми обръщайте внимание — рекох му. — Все се смея точно когато не трябва. Известен съм с това.

— На мен ли се смеете?

Поклатих глава.

— Не.

— Честна дума?

— Честна дума.

— Навремето много ми се смееха.

— Така ви се е струвало.

— Крещяха ми разни неща. Дори не можете да си ги представите.

— Понякога хората са груби, без да го съзнават — дръзнах аз. Не бих искал да се налага да му давам честна дума и за това си твърдение.

— И знаете ли какво крещяха след мен?

— Не.

— Викаха: „Ей, Х-9, накъде така?“

— Е, че какво лошо има в това?

— Така ми викаха — каза Франк, като се намръщи при спомена. — „Таен агент Х-9“.

Не му споделих, че това вече ми е известно.

— „Ей, Х-9, накъде така?“ — повтори Франк.

Представих си неговите мъчители и си представих накъде в крайна сметка ги е повела и подгонила съдбата. Големите умове, които са крещели след Франк, без съмнение сега си имат топли местенца в металургичната компания, в електро-компанията на Айлиъм, в телефонната компания…

А тук, пред мен, стоеше таен агент Х-9, генерал-лейтенант, и ми предлагаше да ме направи крал… в една пещера, закрита със завесата на тропическия водопад…

— Биха се изненадали много, ако бях спрял тогава и им отговорех къде отивам.

— Искате да кажете, че някакво предчувствие ви насочваше насам? — Това беше бокононистки въпрос.

— Аз отивах в магазина на Джек — отвърна той равнодушно.

— Аха.

— Те всички знаеха, че отивам там, но не знаеха какво правя там. Ако знаеха, наистина щяха да се смаят, особено момичетата. Ако знаеха какво всъщност става там. Те смятаха, че нищо не знам за жените.

— А какво ставаше всъщност?

— Аз бягах с жената на Джек всеки ден. Затова все спях в часовете в училище. И затова знанията ми останаха непълни.

Той се отърси от мрачните спомени.

— Хайде, съгласете се да станете президент на Сан Лоренсо! С вашите способности ще постигнете голям успех. А?