Кърт Вонегът
Котешка люлка (105)

105. Болкоуспокояващо

Случи се — писано било да се случи, както би казал Боконон — месото от албатрос така да разбунтува стомаха ми, че в момента, в който преглътнах първата хапка, да се наложи да изтърча надолу по витото каменно стълбище, за да намеря тоалетна. Намерих една близо до апартамента на „Папа“.

Когато се изтътрузих навън, облекчен донякъде, сблъсках се с д-р Шлихтер фон Кьонигсвалд, който изхвърча от спалнята на „Папа“. Той беше като луд: сграбчи ме за ръцете и изкрещя:

— Какво беше това? Какво носеше той на врата си?

— Моля?

— Погълнал го е! В онзи цилиндър — каквото и да е имало там, „Папа“ го е погълнал и сега е мъртъв!

Спомних си цилиндърчето, което „Папа“ носеше на врата си, и се опитах да отгатна.

— Да не е било цианкалий?

— Цианкалий? Какъв е тоя цианкалий, който за секунда превръща човека в цимент?

— Цимент?!

— Мрамор! Желязо! Никога не съм виждал толкова вкочанен труп. Ако го ударите, ще звънне като камбана! Елате да видите! — Фон Кьонигсвалд ме набута в спалнята на „Папа“.

Леглото — златната лодка — разкриваше грозна гледка. „Папа“ беше мъртъв, но за неговия труп не можеше да се каже: „Най-сетне намери мир.“

Главата на „Папа“ бе отметната назад до краен предел. Цялата тежест на тялото му падаше върху темето и ходилата му, а останалата част на тялото бе извита нагоре към тавана.

Явно бе, че е умрял от съдържанието на цилиндърчето. Едната му ръка държеше цилиндърчето. Капачката липсваше. А палецът и показалецът на другата ръка бяха заклещени между зъбите му, като че ли бяха пъхнали в устата му нещо мъничко.

Д-р Фон Кьонигсвалд издърпа един от железните пръстени, на които висяха греблата, и почука с него по корема на „Папа“. „Папа“ забуча като камбана.

По устните и ноздрите, и очните ябълки на „Папа“ блестеше синьо-бял скреж.

Бог ми е свидетел, че сега такъв симптом не е нещо особено, но тогава — тогава беше нещо невиждано. „Папа“ Монсано бе първият човек, умрял от „лед-9“.

Записвам този факт, защото може да послужи някъде. „Всичко записвайте“, ни учи Боконон. Всъщност той, разбира се, ни учи колко безплодни са усилията да се пише или чете историята. „Ако няма точни записки за миналото, как ще могат мъжете и жените да избягват сериозните грешки в бъдеще?“ — пита той иронично.

И така, повтарям: „Папа“ Монсано бе първият човек в историята, който почина от „лед-9“.