Кърт Вонегът
Котешка люлка (54)

54. Комунисти, нацисти, роялисти, парашутисти и дезертьори

Като се върнах на мястото си в самолета, доста смазан от съзнанието, че Франк ми бе отнел Мона Амонс Монсано, аз продължих да чета ръкописа на Филип Касъл.

Потърсих „Монсано, Мона Амонс“ в индекса за имената. Там беше отбелязано да търся „Амонс, Мона“.

Потърсих „Амонс, Мона“ и открих, че за нея има почти толкова сведения, колкото и за самия „Папа“ Монсано.

След Амонс, Мона идваше Амонс, Нестор. Прелистих няколко страници, които се занимаваха с Нестор, и от тях научих, че той е бащата на Мона, финландец по рождение, архитект.

Нестор Амонс бил пленен от руснаците, след това освободен от германците през Втората световна война. Те обаче не го върнали в родината му, а го заставили да работи в една инженерна част на Вермахта. Частта изпратили да се бие срещу югославските партизани. Амонс бил заловен от четниците, сръбски партизани роялисти, а след това — от сръбските партизани комунисти, които нападнали четниците. Освободили го италиански парашутисти, които изненадали комунистите, и го изпратили в Италия.

Италианците го заставили да строи укрепления в Сицилия. Той откраднал една рибарска лодка и стигнал до бреговете на неутрална Португалия. В Португалия се срещнал с един американски дезертьор на име Джулиън Касъл.

Като разбрал, че Амонс е архитект, Касъл го поканил да отиде с него на остров Сан Лоренсо и да му построи болница. Болницата щяла да се нарича „Дом на надеждата и милосърдието в джунглата“.

Амонс приел. Той построил болницата, оженил се за туземка на име Селия, дал живот на изключителна дъщеря и умрял.