Кърт Вонегът
Котешка люлка (108)

108. Франк ни нарежда какво да правим

На всички ни се доповръща. Нют пък продължи да повръща.

— Напълно съм съгласен с вашето мнение — рекох му и продължих да ръмжа срещу Анджела и Франк.

— Сега, след като видяхме какво мисли Нют по въпроса, искам да чуя какво имате да кажете вие двамата.

— Ъгх! — отговори Анджела, която се гърчеше с изплезен език. Лицето й беше прежълтяло.

— И вие ли смятате така? — обърнах се аз към Франк. — А, генерале? Ъгх, така ли?

Франк оголи зъби. Беше стиснал здраво челюсти и дишаше учестено; през зъбите му дъхът просвирваше.

— Като кучето — измърмори малкият Нют, гледайки към Фон Кьонигсвалд.

— Какво куче?

Нют прошепна отговора си почти безгласно. Но акустиката на каменните стени подсили думите му така, сякаш зазвънтяха кристални звънчета.

— На Коледа, когато татко умря.

Нют говореше на себе си. Поисках да ми разкаже какво е било това куче в нощта, когато умрял баща му, а той ме погледна, все едно го бях събудил от сън. Сякаш изобщо не си спомняше кой съм.

Брат си и сестра си обаче той помнеше. И сред този кошмар заговори на брат си:

— Ти си му го дал. И така си получил поста си, нали? — питаше той учудено. — И какво му каза? Че разполагаш с нещо по-добро от водородната бомба?

Франк не обърна внимание на въпроса. Той се оглеждаше съсредоточено, като че ли запомняше какво има в стаята. След това престана да стиска челюсти и започна да цъка бързо с език, като едновременно мигаше с очи. Лицето му възвърна цвета си. И ето какво каза той:

— Вижте какво, трябва да почистим тая кочина.