Кърт Вонегът
Котешка люлка (22)

22. Аз съм от жълтата преса

— Нима съществува такова вещество? — запитах аз.

— Не, не, не, не! — каза д-р Брийд, който отново изгуби търпение. — Разказах ви всичко това само за да ви дам представа за изключителното качество на Филикс да търси нови пътища към всеки стар проблем. Това, което току-що ви разказах, той го беше обяснил на стария генерал, който го тормозеше с калта.

Филикс обядваше в стола винаги сам. Правило беше никой да не сяда при него, за да не прекъсва мислите му. Но генералът чисто и просто нахлу, придърпа един стол и започна да говори за калта. Това, което чухте от мен, беше отговорът, който Филикс му даде, без дори да се замисли.

— Тогава… тогава такова нещо наистина не съществува?

— Току-що ви казах, че не съществува! — кресна д-р Брийд разгорещено. — Филикс почина малко след оня разговор. И ако бяхте слушали какво се опитвах да ви обясня за хората на чистата наука, нямаше да задавате този въпрос! Хората на чистата наука работят върху онова, което привлича тях, а не върху онова, което привлича другите.

— Все си мисля за това блато…

— Спокойно можете да престанете да мислите за него! Аз ви го дадох само като пример!

— Ако ручеите, които минават през блатото, замръзнат в „лед-9“, какво ще стане с реките и езерата, в които се вливат ручеите?

— Ще замръзнат. Но „лед-9“ не съществува.

— А океаните, в които се вливат замръзналите реки?

— Разбира се, ще замръзнат — озъби се той. — Предполагам, че сега ще хукнете да съобщавате сензационната история за „лед-9“. Пак ви казвам — „лед-9“ не съществува!

— А изворите на замръзналите езера и потоци и цялата подземна вода, която подхранва изворите?

— И те ще замръзнат, по дяволите! — кресна д-р Брийд. — Но ако знаех, че сте от жълтата преса — додаде той надменно, изправяйки се, — нямаше и минутка да загубя за вас!

— Ами дъждът!

— Дъждът би се превърнал в малки късчета „лед-9“ — и това ще бъде краят на света. Както това е и краят на интервюто. Довиждане!