Дерек Ланди
Смъртта на светлината (98)

98.

Даркесата се откъсна от земята и се издигна във въздуха, където вятърът изсуши сълзите й. Роърхейвън се простираше под нея като ранено животно в очакване на смъртоносната инжекция. Тя се понесе към слабо тупкащото му сърце, докосна земята с крака и влезе директно през главния вход на Убежището. Към нея се спуснаха Секачи, а тя ги изтри от съществуването. Онези, които се опитваха да бягат, уби с малко повече бруталност. Не беше толкова силна, колкото някога, но допълнителното усилие го правеше още по-сладко.

Танит й скочи от сенките. Даркесата позволи меча почти да докосне шията й, но се телепортира точно преди да я одраска. Изненаданият вик на Танит беше забавен. Даркесата я удари изотзад, а юмрукът й се показа през гърдите.

Танит Лоу имаше време да погледне надолу към собственото си сърце преди да умре.

Даркесата минаваше от стая в стая. Убивайки. Черни пламъци и кръв. Никой не можеше да застане срещу нея. Чайна Сороуз се опита. Чайна Сороуз умря.

Когато Убежището беше разчистено от живот, когато Синекдох и Кларабел почиваха вече в мир и когато Ърскин Ревъл изпищя за последно, Даркесата проникна с магията си до най-дълбоките основи на сградата и ги разтърси. Стените се пропукаха, подовете започнаха да се рушат, светът се напълни с хиляди ревове и Убежището падна.

Роърхейвън падна скоро след това. Остави го след себе си — изравнена и пушеща руина. Докато стигне Дъблин, сърцето й беше натежало. Тя криволичеше по улиците и мяташе коли по сградите, размишлявайки над онова, което беше сторила. Дори писъците и сирените не можеха да оправят сивото настроение.

Първоначално искаше да превземе световните градове един по един. Така че мина през Лондон, Ню Йорк, Москва, Париж, Берлин и Пекин. Превърна ракетите в цветя, а куршумите — в дъжд. Вдиша нервнопаралитичен газ и той прочисти сетивата й. Оцеля след първите три атомни удара, насочени срещу нея, като се затвори в малък балон. До четвъртия вече беше разбрала как да оцелее и без балона. Може и да не беше толкова силна, колкото преди, но все така продължаваше да става непобедима. И макар да имаше това странно главоболие от време на време, все така беше богиня.

Само че Пекин я вбеси. Смъртните все още се биеха с нея, а магьосниците им помагаха. По цял свят отказваха да приемат факта, че глупавите им дребни незначителни животи свършват. Беше обидно, ако трябваше да е честна. Мислеха си, че още имат…