Дерек Ланди
Смъртта на светлината (89)

89.

Трябваше да признае, че беше впечатлена.

Сангуайн не само не поемаше никакви рискове при боя с Черния секач, но и не пропускаше нито една възможност. Камата Богоубиец му вдъхваше увереност, но той не позволяваше тази увереност да се превърне в напереност. Атакуваше умело и навременно, с търпение и дори на няколко пъти стигна доста близо. Черния секач очевидно знаеше какво представлява камата, защото се извърташе, въртеше се и танцуваше извън обсега й. Усещаше се здравословно уважение от страна и на двамата мъже.

Сангуайн се измъкна със залитане от замахналото острие, в стената. И се усмихна.

Стената забоботи и той потъна в нея. Черния секач се обърна предпазливо, пристъпвайки леко и бързо.

Сангуайн изскочи от срещуположната стена, Черния секач блокира едно намушкване, а камата мина през острието на косата като през хартия. Секачът остави оръжието си и отскочи назад, към вратата на Залата за наблюдение. Грабна една паднала коса от земята и я развъртя, но Сангуайн вече не беше на същото място.

Черния секач беше победен.

Той извърна визьора на шлема си към Танит, после се впусна в спринт, а тя се приготви.

Докато Секачът препускаше по коридора, Сангуайн изскочи отстрани и продължи да скача от една стена в друга, пресичайки пътя му, замахвайки с камата при всеки възможен случай. Секачът се отдръпваше и скачаше и се измяташе от всеки удар. Колкото повече се приближаваше към Танит, толкова по-отчаян сякаш ставаше Сангуайн. Танит стегна хвата си върху меча и оголи зъби.

Секачът беше на пет крачки, когато Сангуайн го нападна. Камата падна, а лакътят на Секача се вряза в брадичката на тексасеца, който се завъртя и се озова с лице към Танит, а Черния секач беше точно зад него, развъртял косата в ръцете си.

Танит отвори уста да го предупреди.

Косата полетя към врата на Сангуайн, но той вече се обръщаше и се хвърляше напред с главата. Танит беше виждала стени и подове да се отварят пред него, но никога не беше виждала дрехи и плът да го правят. Това беше моментът, в който това се промени. Бронираното палто на Секача се разтвори, бледата кожа отдолу се разкъса, почти прекалено бързо, за да се забележи, а Сангуайн мина през него. Падна на земята от другата страна, претърколи се и се изправи, подгизнал от черна кръв. Секачът погледна надолу към съсипания си торс. Сега Сангуайн вече се хилеше, върнал обичайната си напереност. И имаше право на това. Преминаването през тяло би убило кажи-речи всяко живо същество.

Но, разбира се, Черния секач не беше живо същество.

Сангуайн още се хилеше, когато Секачът се извърна, а връхчето на косата мина с шепот по гърлото му.

За миг застана намръщен, После над яката му се отвори тънка червена линия. Той се закашля, раната се отвори още повече и по-широко, той пристъпи назад, давейки се, вдигнал ръце в опит да затвори разреза и да удържи кръвта вътре. Падна на колене, предницата на ризата му ставаше яркочервена, вратовръзката подгизна. Кръвта се изля на пода и попи в панталоните му. Падна настрани, а очилата се разместиха от удара. Остана да лежи с отворена уста, бореше се за въздух, който така и не идваше, давеше се от кръвта, която не можеше да изплюе.

И после умря.

Нещо се сви дълбоко в гърдите на Танит.

Черния секач се обърна към нея.

Атакува, а тя блокира. Срещнаха се остриета. Той беше бърз, тя — също. Нещо гореше вътре в нея. Сангуайн беше мъртъв. Засягаше ли я?

Част от нея — да.

Пламъкът отвътре й даде сила. Раните й още кървяха, главата й се маеше, но тя вече беше намерила своя център, потъна в него и остави тялото си да прави каквото си поиска. Страхът вече не замъгляваше преценката й. Мисли на уплах не препречваха потока на движенията й. Тя беше продължение на оръжието си, а оръжието й беше нейно продължение.

Промуши меча си през съдраното палто на Секача, после го извади и се извъртя преди косата да я достигне. Изпита странно, далечно усещане на задоволство да гледа черната кръв, която потече. Макар че, дори и цял ден да го пронизваше през гърдите, това нямаше да има никакво значение. Той беше зомби. За да го спре, трябваше да отсече главата му — а това нямаше как да стане, докато той беше облечен в униформата.

Припомни си нещо, което веднъж беше разказвала на Валкирия преди години, и се усмихна леко, докато се отдалечаваха един от друг.

Черния секач я наблюдаваше как си поема отново въздух, както лъв гледа ранена газела.

— Май има смисъл — рече тя, — отново всичко да опре до теб и мен, след толкова време. Понякога имам чувството, че трябваше да умра през онзи ден, когато се бихме в Дъблинското Убежище. Мисля, че това твое острие беше орисано да ме убие преди шест години. Но пък, Съдбата може да е гледала в друга посока, може просто да е сменила мнението си и аз оцелях. Винаги оцелявам. И винаги ще оцелявам.

После се обърна и хукна да бяга.

Черния секач остана на място за миг, вероятно в очакване на някаква хитростна атака. Когато осъзна, че тя не се връща обратно, хукна след нея. Но вместо да го поведе към хората, към магьосниците и Секачите, тя го поведе към по-тихите части на Убежището.

Настигна я при Гарнизона на Секачите. Остриетата отново се срещнаха със звън. Тя мина заднишком през прага към арената за тренировки. Дали Черния секач беше предположил какъв е планът й, или не, тя нямаше как да разбере. По същия начин й беше неизвестно дали този план има и най-малък шанс да проработи. Щеше да пробва да противопостави обучението на Черния секач срещу заповедите на новия му господар.

Танит си проправи път към Кръга за битки, като през цялото време се защитаваше. Ръцете й бяха уморени. Мускулите крещяха. Мечът ставаше все по-тежък след всяко париране.

Тя се изскубна от двубоя, направи няколко крачки назад, като си остави достатъчно пространство, а Черния секач погледна надолу и забеляза къде се намират. Погледна я, а тя отдели ръка от меча и започна да сваля палтото си. Беше точно както го разказваше на Валкирия и както Даркесата го повтори на нея. Щом някой пристъпи в кръга, предизвикателството трябва да се поеме. Никакви брони. Никакви дрехи. Това беше правилото.

И все пак, Черния секач си стоеше на мястото.

Сваленото палто падна извън кръга. После тя коленичи на един крак, бавно постави меча на земята до себе си и начена да сваля ботушите си. Щом ги събу, се изправи, погледна към Черния секач и каза:

— Ела и поеми предизвикателството. Ако смяташ, че си достатъчно корав.

Черния секач я загледа за миг, след което положи косата на земята и разтвори палтото си.