Дерек Ланди
Смъртта на светлината (38)

38.
Вражеска територия

Чува се леко щракване и стената от другата страна на стаята се отваря, а отвътре наднича Стефани.

Врата. Скрита врата. Паник-стая. Тя е имала инсталирана паник-стая.

Ксена промушва глава навън, подушва въздуха и изръмжава, а Стефани притичва напред с пръст до устните. Ксена пристъпва внимателно след нея, опашката й маха от потисната свирепост, а космите на врата й са настръхнали. Стефани прикляка в краката на Дани, а пръстите й потъват във възела на въжето. Докато се мъчи с него, Дани чува как Гант и Джеремая си говорят. Гант казва на Джеремая да измие кръвта от крика.

Стефани изсъсква едно проклятие. Не може да развърже възела. Вместо това се вдига и дърпа въжето около врата на Дани. То се освобождава на мига, а Стефани го вдига на крака и го завърта на място. Той пада назад в ръцете й и тя започва да го влачи към паник-стаята, а токовете на обувките му стържат по дървения под. Вече са на средата на пътя, когато чуват стъпки.

Дани надниква през рамо към стаята. Твърде далеч. Никога няма да успеят. Преди да успее да прошепне на Стефани да го пусне, тя го пуска. Пада тежко, удря вече ранената си ръка и чува как Стефани прошепва на Ксена някаква команда. Кучето влита в паник стаята, завърта се и чака Стефани да се присъедини към нея. Вместо това, Стефани заляга зад дивана, насочва нещо към паник-стаята и скритата врата се затваря, точно когато Кадавъръс Гант влиза през вратата.

Дани спира да се гърчи. Гант поглежда надолу към него и леко се мръщи.

— Дани, момчето ми — казва Гант, — как бих могъл да ти имам някога доверие, след като в мига, в който изляза от стаята, ти вече се опитваш да избягаш, колкото и зле планирано и лошо изпълнено да е това? Какво говори това за теб, Дани? Дали говори за това, че не бива да ти се има доверие? Боя се, че да. — Гант го вдига от пода с лекота и сила. — А сега, моля те, върни се на мястото си.

Дани няма какво да каже или да направи, затова стига на подскоци със здравия си крак до дивана и сяда. Няма как да разбере дали Стефани все още се крие зад него.

Джеремая влиза, поставя крика на малката масичка и доизсушава ръцете си с една кухненска кърпа.

— Мислиш ли, че вече знае, че сме тук?

Гант отива до прозореца и поглежда навън.

— Знае. Наблюдава ни точно в този момент. Усещам го.

— Значи трябва да вържем Дани навън — казва Джеремая. — Да го поорежем оттук-оттам. Малко да пусне кръвчица. Ще се наложи да дойде да го спаси, нали така?

— Дали? — пита Гант. — Какво знаем за това момиче, Джеремая, стари друже? Голия минимум, ето какво. Нямахме възможност да проведем обичайните си напоителни разследвания и в резултат на това сме във видимо неизгодна позиция. Може да си тръгва точно в този миг и да оставя горкичкия злочест Дани в ръцете на двама крайно раздразнителни убийци.

— Дали да не тръгнем? — пита Джеремая. — Какво ще кажеш да убием Дани и да го оставим тук, че да го намери? Ще реши, че сме се отказали, че сме го убили от безсилие и ще се върне, а тогава ние ще я хванем и ще я убием.

— Чудесен план — кима Гант — и при нормални обстоятелства можеше и да има шанс да сработи. Но нещо ми говори, че Стефани Еджли не е момиче, което може да бъде преодоляно толкова лесно. Какво ни казаха за нея?

— Че е находчива — отвръща Джеремая, почти неохотно. — Не бива да се подценява.

— Именно — потвърждава Гант. — Досега се справяме много добре, Джеремая. Беше невъзможно да се открие, а ние я открихме все пак. Стоим в къщата й. Принудихме я да се крие. А това са неща, с които трябва да се гордеем. Но не можем да си позволим да сме твърде уверени в себе си. Прекалената убеденост е убиец. Ако тя е наясно, че сме тук, съвсем в рамките на реалното е да си е тръгнала вече. Ако обаче има намерение да спаси Дани, малко вероятно е да се хване на който и да било от обичайните ни трикове.

— И какво ще правим тогава? — пита Джеремая.

Гант помълчава за миг.

— В момента сме на вражеска територия, Джеремая. Това е нейната къща и, както и двамата знаем, къщата на човек е неговата крепост. Тя я познава идеално. Ние не я познаваме изобщо. Може и да сме двамина, но тя има предимство. Трябва да й го отнемем. Вкарай Дани в колата.

— Къде отиваме?

Гант се обръща към него.

— Вкъщи, Джеремая. Ако иска да го спаси, трябва да ни последва.

— Ами ако не го направи?

— Ще го убием и ще започнем издирването отначало. Вкарай Дани в колата, така, добро момче.

Гант излиза, а Джеремая кляка да развърже краката на Дани. Когато приключва, връзва едно въже за омотаните китки на Дани и го използва, за да го издърпа от дивана. После излиза, влачейки Дани след себе си.

Дани поглежда назад и вижда Стефани, все още приклекнала зад дивана. Лицето й е стегнато, напрегнато, но безизразно. Среща очите й, но тя не помръдва, докато Джеремая подръпва въжето и го извежда от стаята. Дани се спъва с ранения си крак, а Джеремая продължава да върви напред, без да му пука дали ще падне и ще трябва да го извлачи. Успява да се задържи на краката си обаче, и само миг по-късно куцука вън на студения въздух из снега.

Джеремая отива до задната част на Кадилака и отваря багажника. Дани стъпва стабилно върху здравия си крак и атакува, като се опитва да го уцели в рамото и да го събори, но Джеремая само прави крачка встрани, Дани се препъва и пада, кашля гъргорещо, когато стегнатото въже му прерязва въздуха.

— Дръж се прилично — казва Джеремая, навивайки въжето около ръката му. — Нямаш особени шансове да се измъкнеш от всичко това жив, не и ако трябва да съм честен, обаче ще живееш по-дълго, ако си добричък. А сега скачай вътре.

Джеремая дърпа въжето и вдига Дани. Сега, когато е прав, натискът върху трахеята е доста отслабен. Поглежда в багажника.

— Няма нужда да ме вкарвате вътре — казва. — Ще се държа прилично. Ще съм добър.

— Влизай — нарежда Джеремая.

— Ще измръзна.

— По-удобно е, отколкото изглежда. Влизай.

— Джеремая, моля те, можеш да ме пуснеш. Няма да кажа на никого, кълна се.

— Аз и господин Гант ще отпътуваме — отвръща Джеремая. — Или ще се качиш в багажника веднага без повече разправии, или ще вържа това въже за теглича и ще те влача след нас по целия път към къщи. А пътят е дълъг, Дани. Ще си червено петно на пътя още преди да сме минали петдесет мили. Ти решаваш.

Дани влиза в багажника.