Дерек Ланди
Смъртта на светлината (66)

66.
Маниери на масата

Накрая Валкирия излезе от прикритието.

Останките знаеха къде са. Разбира се, че знаеха. Нямаше как да не знаят. Така че, заедно с родителите си зад гърба си, Валкирия стигна до градския площад, където се бяха събрали всички хора. Черни устни. Черни вени. Стояха тихо и я наблюдаваха. Стотици. Над главите им витаеха още Останки. Хиляди. Но не се втурнаха към тях. Не атакуваха.

Тълпата се раздели. Валкирия и родителите й закрачиха право през нея. Пътят водеше към един ресторант. Дей Мейбъри задържаше вратата отворена. Не каза нищо, когато минаха покрай него.

Векс седеше на маса в ъгъла и режеше кървав стек. Презрамката на раницата със Скиптъра минаваше през гърдите му. На масата до него, на ръка разстояние, беше Алис, която спеше в столчето за кола.

Родителите на Валкирия хукнаха веднага напред, но Векс вдигна поглед, черните вени се надигнаха под кожата му и те заковаха на място. Вените избледняха, а Векс продължи с вечерята си. Откъсна нащърбено парче от стека с вилицата си, пъхна го в устата си и задъвка със затворени очи.

— Някога бях вегетарианец — рече, — за около две години, през шейсетте. Бях се запознал с едно момиче — Сали, която вероятно бихте…

— Върни ни Алис — прекъсна го Валкирия.

Векс отвори очи.

— Нека довърша — рече. Отпи глътка вино, постави чашата обратно и продължи.

— Та, Сали, тя беше добро момиче, което вероятно бихте нарекли хипи. Това беше в Сан Франциско, по време на Виетнамската война — ходех с нея по мирни демонстрации, бях си пуснал коса и си мислех, че ето това е то. Тя ме запали да ям ориз, леща и зелен фасул за известно време, и, ей, животът беше хубав. Но един път отидохме на летището, за да вземем някакви нейни приятелчета, които идваха от Ню Йорк, и покрай нас мина един младеж от силите — войниче, върнало се от Виетнам, със зелената си униформа, с мешка на рамо, търсеше в тълпата жена си или приятелката си, или родителите си… а Сали, дори не се замисли, дори не се поколеба, просто го заплю. Заплю го и го нарече убиец на бебета.

— Сега, нека сме наясно, аз не бях съгласен с онова, което американците вършеха във Виетнам, но дори когато си против войната, уважавай воина. Винаги съм бил с такова усещане по въпроса. Така че си отрязах косата и два дни по-късно бях в Конго и проследявах водача на смъртоносен религиозен култ. Не оставаш вегетарианец твърде дълго, когато се налага да бродиш из джунглата.

Задъвка още едно парче от месото, наслади му се и преглътна.

Валкирия го погледна право в очите.

— Какво искаш?

— Е, там е работата, виждаш ли. Аз съм кълбо от противоречиви желания. Човекът в мен иска да ти помогне. Останката в мен иска да те разкъса на парчета. Но двете заедно просто желаят да преговаряме.

— Върни ми Алис и ще преговаряме — рече бащата на Валкирия.

Векс вдигна пръст, за да го накара да замълчи.

— Тихо сега, Дезмънд, в момента си говорят възрастните. Когато за пръв път чухме за това видение от бъдещето, където Даркесата разпарчетосва света, определено бяхме зашеметени от задоволство. Ето това е свят за нас, си казахме. Това, което би ни харесало, което наистина би ни допаднало, е бъдеще с, да кажем, една десета от сегашното население на планетата сред живите. Достатъчно, че да има с кого да си играем, но не чак толкова, че да ни създават проблеми.

— Даркесата няма да остави никого сред живите — каза Валкирия.

— Именно — отвърна Векс. — Когато започнахме да осъзнаваме пълния обем на нейните планове, чувството на главозамайване изчезна. Само Фоу и лудата му групичка нихилисти намират крайната цел на Даркесата за привлекателна, понеже не само искат да измрат, ами искат и останалият свят да си отиде с тях. А, да си кажа честно, ние видяхме и как тя се отнася към Останките, след като са си свършили работата. Нека кажем, че не заемаме специално място в сърцето й.

— Значи сега се боите от нея.

Векс се усмихна.

— Както и всички останали.

— Тогава пак ще попитам. Какво искате?

— Искаме да ви предложим подкрепата си. Магьосници и Останки, работещи заедно в идеална хармония. Можеш ли да се сетиш за нещо по-красиво на света?

— Проблемът е, че на Останките не може да се има доверие.

— По принцип бих се съгласил с теб — отвърна Векс. — Всъщност, дори сега съм съгласен с теб. Но обещаваме да се държим добре.

— И как по-точно го виждаш да сработи? Ще се присъедините към нашата армия? Ще трябва да се вселите или в стотици магьосници, или в хиляди смъртни? Наистина ли смятате, че някой ще се съгласи на подобно нещо?

— Наистина ли смяташ, че можете да пропуснете такава възможност? — попита от своя страна Векс. — Както казваш, ние сме хиляди, всеки от нас е с огромна лична колекция от познание и дарби, които само чакат да бъдат споделени.

Валкирия си придърпа стол и седна.

— Ако акумулираната ви мъдрост е толкова голяма, как така не сте намерили още начин да спрете Даркесата без наша помощ?

Векс й се усмихна.

— Даркесата е подла.

— Няма начин Чайна да се навие на това. Но ако ни оставите да си тръгнем с Алис, ще направя всичко възможно да я убедя.

— Ама защо си толкова притеснена за бебето? — попита Векс. — Виж я. Тя си е добре. Малко поплака преди известно време, но аз й смених памперса, нахраних си я и тя отново заспа.

— Тогава ще остана — каза Валкирия. — Нека родителите ми да я вземат и можеш да задържиш мен.

— Боя се, че това няма да свърши работа. Имам нужда от Алис, за да активирам Скиптъра.

— Какво искаш да кажеш? — попита майката на Валкирия, а самата Валкирия пребледня.

Но Векс погледна към майка й, и вместо да опита по жестокия начин, вместо да обясни, че Алис ще трябва да умре, просто каза:

— Поради причини, които са твърде сложни, за да навлизам в тях в момента, вашето бебе е единственият човек на света, който може да зареди едно много мощно оръжие. Имам нужда да е близо до мен, ако се наложи да го използвам. — После върна погледа си върху Валкирия. — Разбрахме ли се?

Истината щеше да съсипе родителите й. Не просто щеше да ги шокира, не просто щеше да ги ужаси, щеше да осакати възможността да продължат напред. Да са полезни. Ако настояваха да я придружават, Валкирия имаше нужда да са поне в състояние да функционират. Което значеше, че цялата истина трябваше да остане скрита за тях.

— Само ти — каза тя най-накрая. — Приятелите ти могат да останат тук. Ще те заведа в Роърхейвън и ще помоля Чайна да те изслуша. Това е най-доброто, на което съм способна.

— С неохота се съгласявам на условията ти — заяви Векс с усмивка, а Валкирия знаеше, че именно това беше целял през цялото време. Той потупа крайчетата на устните си със салфетка и се изправи. — Е, да тръгваме ли? Предполагам, че родителите ти ще ни придружат?

— Няма да изпускаме Алис от очи — каза майката на Валкирия.

— Ето това се казва дух! — Той вдигна столчето на Алис и го понесе, минавайки покрай Валкирия, но тя му препречи пътя и погледна през рамо към родителите си.

— Може ли да ни оставите за минутка? — помоли. — Моля ви?

Майка й се намръщи, притеснена, но позволи на баща й да я дръпне няколко крачки назад.

Валкирия се обърна отново към Векс и снижи гласа си до шепот.

— Доктор Най имаше един склад — каза му тя. — Отидеш ли там, мъртъв си. Живите тела умират, но са все още… в съзнание. Все още могат да се движат и да мислят. Нека заведа Алис там. Тя ще е мъртва, технически ще е мъртва, а ти ще можеш да поемеш собствеността върху Скиптъра, а аз ще изведа Алис оттам и тя отново ще е жива. Не искам да го правя, не искам да излагам Алис на това ужасяващо, студено чувство, не искам тя да изпита това, но ако то ще те накара да я пуснеш…

— Складът на Най е изтърбушен — отвърна меко Векс. — Всички заклинания бяха премахнати, ей така. Сега е просто обикновена сграда.

— Тогава каретата — рече Валкирия. — Каретата, която вика баншито, с безглавия кочияш…

— Дълахан не прави услуги, Валкирия. Ако вземе сестра ти, никога няма да си я върнеш. — Той постави ръка на рамото й. — Освен това, докато тя е при мен, ти ще правиш точно каквото ти кажа. Понеже ако опиташ нещо, ще я убия, без да се замисля.

Той мина покрай нея, излагайки гърба си, оставяйки се открит и уязвим, даваше й възможност да провери решимостта му.

Но Валкирия се въздържа и просто последва Векс и родителите си навън, където тълпата от хора с черни вени се раздели, за да разкрие небесносин миниван.

— Вижте, бойната ни машина — рече Векс, а вратата се плъзна встрани. Вътре се откриха два реда седалки плюс двете отпред. Векс се качи и седна в самия край, щраквайки седалката на Алис до себе си.

— Мелиса — рече той, — можеш да седнеш ето тук, в средата, а ти, Дезмънд, ще караш. Валкирия може да седи до теб отпред. Тя знае къде отиваме. Ако някой има нужда да пишка, преди да потеглим, по-добре да го направи сега. Чака ни час път и няма да спираме.