Дерек Ланди
Смъртта на светлината (25)

25.
Към Америка

Декстър Векс говореше със Сарацен Ру, когато тя влезе, и двамата се обърнаха, а Векс се усмихна, приближи се с протегнати ръце да я прегърне.

— Добре дошла отново — каза, а Даркесата го прегърна. Ухаеше на борови иглички и свеж въздух. Можеше да стегне прегръдката си и да пречупи гръбнака му, и всичките тези здрави и стегнати мускули под ризата му нямаше да имат значение. Но тя не го направи. Държеше се прилично.

Сарацен Ру, обаче. Беше любопитна как ще реагира спрямо нея. Сарацен Ру знае разни неща, това казваха хората, в крайна сметка. Чудеше се дали ще успее да прозре целия театър. Но той просто се доближи, обгърна я в поредната голяма прегръдка, каза няколко хубави неща и й се усмихна с хубава, щастлива усмивка.

И неговия гръбнак не пречупи.

Получи прегръдки от Грейшъс О’Калахан, облечен в тениска с Капитан Америка, от Донегън Бейн, облечен в адски тесни дънки и приятелско кимване от страна на Дей Мейбъри. Горкият Дей. Толкова хладнокръвен, толкова обран и толкова отскоро единствено дете. Чудеше се как би реагирал, ако му беше казала, че току-що е видяла сметката на брат му. Вероятно не много добре, предположи тя.

Скълдъгъри влезе, следван от Стефани и Флетчър.

— Шестима магьосници ренегати се крият в Нюйоркското Убежище — заяви, оправяйки ръкавелите си. Малки черни черепчета, които му беше подарила Валкирия за Коледа. — Ако тези бегълци са под наблюдение, ако са подсигурени, ги оставяме на мира. Но ако са оставени да се движат свободно, представляват ясна и непосредствена заплаха за всички магьосници около тях и за обществеността като цяло, и затова ще ги сразим. Въпроси?

— Какво ще правим със Зафира? — попита Векс.

— Ако Върховен маг Кериас подслонява бегълците, понеже смята, че няма да получат справедливо отношение от наша страна — добре. Ако има някакви други планове, ще вземем това предвид. Не забравяйте, че Кериас беше една от най-върлите последователки на Ревъл. И за миг няма да намаляваме бдителността си към нея.

Всички закимаха. Дори Даркесата.

— Всички да се хванат за ръце — нареди Скълдъгъри. — Флетчър, телепортирай ни право в лобито, моля.

Даркесата хвана за ръцете Векс и Донегън и успя само да мигне, преди да се озове в Ню Йорк.

Магьосниците там отскочиха изненадани, а двама Секачи тръгнаха напред. Скълдъгъри обърна глава към тях, а те спряха и се върнаха по местата си при вратата.

— Какво, по дяволите, искате?

Обърнаха се към млада жена със злобно изражение на лицето.

— Адрасдос — обади се Векс. — Мина време.

Адрасдос. Некромантка. Даркесата я огледа отгоре до долу. На бедрото й се виждаше дръжката на меч в ножница, който пулсираше със студена мощ в очите на Даркесата. Това беше нейният предмет, явно, какъвто беше пръстенът за Валкирия и бастунът за Соломон Рийт. Тази дръжка съдържаше силата й. Приятничко.

Адрасдос гледаше Векс с объркваща смесица от емоции по лицето си. Ярост от присъствието на всички, но и както изглеждаше — прикрито удоволствие да види точно него. Дали бяха имали нещо някога? Сигурно бяха.

— Декстър — рече Адрасдос. — Хубаво е… да те видя. Приятно е. Но не може просто така да се телепортирате в лобито ни.

— Щяхме да ви се обадим предварително — поде Скълдъгъри, — обаче решихме, че Върховен маг Кериас ще се зарадва на едно посещение изненада. Тук ли е? Трябва да поговоря с нея. Тук съм, за да предам Покана за празненство.

— Лично ще се уверя, че ще я получи.

— Моите извинения — отвърна Скълдъгъри. — Върховен маг Сороуз настоя да го предам лично.

Адрасдос премисли казаното.

— Разбира се — отвърна, — последвайте ме.

Навлязоха навътре в сградата. Даркесата остана последна, крачеше, без да бърза. Усмихваше се на всички, които минаваха покрай нея. Не я беше грижа дали изглежда приятелски настроена, просто трябваше да се упражнява да се усмихва без заплашителната нотка.

— Валкирия!

Обърна се. Някакво тъмнокосо момиче изтича към нея, а в очите й бушуваше вълнение. Даркесата я беше виждала само веднъж, когато Валкирия се би с нея в Лондон.

— Привет, Айви — рече.

Айви се ококори.

— Знаеш името ми? Сериозно?

— Разбира се — отвърна Даркесата. — Не всеки ден някой ме побеждава в честна битка.

Айви се изкикоти.

— Ау, ама аз не те победих! Ти ме нокаутира, не помниш ли?

— Само защото приказваше твърде много.

Айви се изкикоти отново.

— Звучи точно като в мой стил, вярно! Ей, чух, че си била Даркесата през цялото това време. Какво беше? Обзалагам се, че е било страхотно. Така де, в смисъл — страшно и проникновено, и сещаш се де, неспокойно, очевидно, но и бас държа, че е било просто… уау. Беше ли уау?

— Беше уау.

— Знаех си! Знаех си! Обаче се радвам, че се върна. Искам да кажа, чух за това снощи и бяха направо, леле, яко! Знам, че и преди съм го казвала, обаче, наистина, аз съм най-голямата ти фенка! Та, какво правиш тук? За дълго ли ще останеш? Може ли да те запозная с някои мои приятели?

— Кратко посещение — отвърна Даркесата, устоявайки на желанието да я перне през врата.

— Е-е, жалко. Ей, мислиш ли, нали се сещаш, може би някой ден, когато не си много заета…

— Много съм заета.

— Ясно, да, хубаво, схванах. Сега сигурно ще си тръгнеш, нали? Може ли да ми направиш една услуга? Само една, кълна се, и после се махам!

— Каква услуга?

Айви бръкна в джоба си и извади дебел черен маркер.

— Може ли да ми дадеш автограф?

— Ъъ… добре.

— Оо, ти си върхът! — викна Айви. — Може ли да се подпишеш на лицето ми? Ей така, напряко. От единия до другия край. Толкова, толкова ти благодаря!

Даркесата се поколеба.

— Хубаво — рече. Айви се постара да стои неподвижно, а Даркесата изписа Валкирия Каин от лявата до дясната буза. Минаването през носа беше трудничко, но тя успя и върна маркера.

— Леле, Боже, това е толкова яко — издиша Айви, кръстосвайки очи в опит да погледне надолу към лицето си.

Стефани се появи иззад ъгъла.

— Ей — подвикна, — чакаме те.

Очите на Айви щяха да изскочат.

— Ама вие сте две? Две ли сте?

— Това е дълга история — каза Стефани.

— Може да сме тризначки! Леле, Боже, това е най-якото нещо на света!

Даркесата кимна.

— Сега трябва да тръгваме.

— Благодаря, Валкирия! — изпищя Айви. — Благодаря, друга Валкирия! Обичам ви и двете!

— Моля — отвърна Даркесата, присъедини се към Стефани и бързо се отдалечиха.

Продължиха мълчаливо и настигнаха останалите, тъкмо когато влизаха в Залата на старейшините. Адрасдос ги гледаше лошо, но Стефани я игнорира, а Даркесата изобщо не го прие лично. Адрасдос гледаше лошо практически всички, с изключение на Векс.

Върховен маг Зафира Кериас седеше сама в средния от три стола, а отгоре я огряваше светлина. Беше много впечатляващо.

— Това действително е рядка чест — каза Зафира с благосклонна усмивка. — Достатъчно, че да те накара да се замислиш с какво си заслужил подобно високо внимание. Едва ли е само заради покана за парти, както ми предаде Адрасдос по повод вашите твърдения.

— Боя се, че я подведохме леко, за да си уредим аудиенция при вас — отвърна Скълдъгъри.

— Колко подло, детектив Плезънт.

— Така е. И разбира се, поднасяме нашите извинения. Истинската причина да сме тук са магьосниците бегълци, които издирваме. Шестима. Вярвам, че разполагате със списъка с имената им?

Зафира кимна.

— Получих списъка, да. Не помня кой беше вътре, но съм сигурна, че бих…

— Знаем, че са тук — обади се Стефани, а очите на Зафира се присвиха при това прекъсване. — Знаем, че ги укривате. Само ни кажете истината, за да можем да си тръгнем.

— А вие коя сте, се чудя? — рече Зафира, местейки поглед от Даркесата на Стефани и обратно. — Вие отражението ли сте, или истинската? Много е объркващо. Трябва да призная, озадачена съм. Направо смутена. Детектив Плезънт, моля да ми окажете някаква помощ.

— Това е Стефани — отвърна Скълдъгъри. Обърна се. — А това е Валкирия.

Даркесата се усмихна вътрешно.

— Значи докладите ни са достоверни — заяви Зафира. — Почти може да мине за човек, нали? Ако не знаех коя от двете е фалшивата, дори и аз щях да се заблудя. Както и да е, моля да напомните на отражението как трябва да се държи. Не е учтиво да прекъсва, когато истинските хора…

— Стефани е достатъчно учтива — каза Скълдъгъри. — Просто има много ниско ниво на търпимост към игричките на хората.

Зафира ги погледа известно време, без да каже нищо.

— Магьосниците от списъка ви действително дойдоха тук, в търсене на подслон — каза. — Бояха се за живота си, след като Върховен маг Сороуз изпрати смъртоносните отряди подире им.

Донегън вдигна ръка.

— Аз не съм смъртоносен отряд.

— Нито пък аз — увери и Грейшъс.

— Тези магьосници не са имигранти — продължи Скълдъгъри. — Силите им са нестабилни. Трябва да бъдат изолирани и наблюдавани отблизо, докато ефектът от Усилвателя не се изхаби.

— Значи твърдите, че не сте пратени тук да ги убиете? Как мога да вярвам, че онова, което казвате, е истина?

— Съвсем искрено не ме засяга какво мислите вие — отвърна Скълдъгъри. — Ако са се предали на вас, ако поемате отговорност за тях, значи работата ни тук е приключила. Оправяйте се с тях, както намерите за добре.

Обърна се да си тръгне, а Зафира се протегна напред.

— Мога да ви ги предам.

Скълдъгъри се завъртя.

— Защо бихте го сторили?

— Чух, че някои от тях са убивали и магьосници, наред с Уорлоките, когато са били извън контрол. Може би ще им отправите някакви обвинения за углавни престъпления? Ако успеете да ми гарантирате тяхната безопасност, ще ви ги предадем, разбира се. В случай че предложите подобаващ реверанс насреща.

— И какво искате?

— Държите Ърскин Ревъл в килия, нали така? Ърскин и аз си имаме… история. Наистина бих оценила прехвърлянето му в един от нашите затвори тук, където ще можем да следим състоянието му.

— Състоянието му? — попита Векс. — Състоянието му е двадесет и три часа на ден неописуема агония, последвана от един час почивка, когато може да яде, да пие и да чака следващите двадесет и три часа.

Зафира кимна.

— А какво направихте вие, за да облекчите страданията му?

— Болката на Ревъл е резултат от директната му връзка с Даркесата — рече Ру. — Тя не подлежи на облекчаване.

— Но кажете честно — отвърна му Зафира, — колко старание положихте? Та той уби приятелите ви, в крайна сметка. Едва ли се чувствате безкрайно загрижени за доброто му състояние, не съм ли права? Проведохте ли допълнителни тестове сега, когато Даркесата е в плен? Установихте ли защо връзката е все още активна, при положение че тя е хваната в Уловителя на души? Не би трябвало да действа, нали? Моите експерти смятат така. Моментът, в който Даркесата се е озовала в Уловителя, пръчката е трябвало да прекъсне и болките на Ърскин да спрат. Тачи мистерия остава да бъде разкрита. Нека я решим вместо нас.

Главата на Скълдъгъри се наклони.

— Колко близки бяхте? Имам предвид в организирането на войната. Бяхте ли до него, когато кроеше плановете си? Бяхте ли там, когато реши да предаде и да избие приятелите си и да отхвърли управлението на смъртните на земята?

— Разбира се, че не — отвърна Зафира. — Не знаех нищо за…

— Не обиждайте интелигентността ни, за да не обиждаме и ние вашата. Единствената причина да не сте окована в белезници в този момент е само защото Върховен маг Сороуз сметна за благоразумно да не издава заповеди за арест на всички едновременно. Знаем какво сте направили, но докато правите онова, което ви казваме, ще се преструваме, че не знаем. Ясен ли съм?

Зафира почервеня.

— Не можете да ми говорите по този начин. Аз съм Върховен маг на…

— Ясен ли съм? — повтори Скълдъгъри, този път по-високо.

Зафира го зяпна злобно.

— Ще приема това за „да“ — заяви той.

— Надявах се този разговор да протече малко по-дружески — отвърна Зафира, — но каквото — такова. Сега и двамата сме наясно с позициите си. И това е нещо.

— Радвам се, че смятате така. Сега си тръгваме.

Зафира махна презрително с ръка.

— Предайте цялата ми любов на Чайна, разчитам на вас. Знаете ли, когато си помисля колко далеч бяхме стигнали, не мога да не изпитвам гордост от отношението ни към хората, които са постъпили нечестно към нас. Ето, една от най-фанатичните последователки на Меволент сега ръководи Ирландското убежище и си позволява да си играе с всяко Убежище, с което си пожелае. Наистина, велико е времето, в което живеем…

Вратата се отвори със сила и вътре влетя една магьосница, която Даркесата бе срещала някога. Как й беше името? Винет или нещо подобно?

— Върховен маг — започна Винет, а лицето й гореше от тревога. — Имаме ситуация.