Дерек Ланди
Смъртта на светлината (92)

92.

Да се биеш гол беше изключително освобождаващо преживяване.

Танит се изтегляше назад, дълбоко в Кръга за боеве, голите й крака стъпваха сигурно по земята, а Черния секач отново нападна. Тя блокира замаха му и го изрита в крака за четвърти път. Той се шмугна наляво, като я държеше на разстояние с косата. Тя погледна надолу и видя как подутото коляно се излекува от само себе си. Битката беше все така неравна, но поне вече не беше с такава преднина в неин ущърб. Едно добро замахване с меча беше всичко, от което Танит имаше нужда, за да отдели главата от тялото му и с този подновен оптимизъм, в ръцете й се вля свежа сила.

Тя усили атаката. Сега, когато можеше да вижда лицето му, вече не съществуваше опасност да я обгърне отново същият страх, който я беше превърнал в непохватен, тромав боец. Лицето му не се отличаваше с нищо. Главата беше обръсната, както на всички Секачи. Очите — мътни. Кожата — бледа. Главата му, както и цялото тяло, представляваше интересна плетеница от белези. Танит беше чувала, че доктор Най го беше съшило отново — парченце по парченце, но не е било загрижено твърде много за естетическото качество на работата си.

Мечът на Танит изрисува линия от черна кръв през гърдите на Секача, добавяйки още един белег към богатата му колекция. Тя се надяваше, че му харесва. Отби острието му на една страна и отново замахна, уцели крака му, после тръгна нагоре, целейки се във врата. В последния момент, той изметна глава и тя се оказа твърде уязвима. Той се извъртя, а дръжката на косата мина през краката й и я повали.

Танит падна, опита да се претърколи, за да омекоти удара, но не беше достатъчно бърза. Той замахна надолу да я промуши, тя се преобърна, опита се да се изправи и получи коляно в лицето. Падна по дупе, зашеметена, а мечът почти се изплъзна от ръката й. Черния секач залюля косата към нея, а тя падна назад и веднага направи кълбо в ляво. Само че още беше замаяна и се тресеше. Той можеше да приключи боя там и веднага, можеше да застане зад нея и да я убие, преди тя изобщо да има възможност да се осъзнае, но той я изрита и вместо острие в гърба получи ритник в ребрата.

Въздухът я напусна, а след това нещо остро и гадно потъна в тялото й от едната страна, но поне не беше мъртва. Не като Сангуайн.

Лицето на Били Рей изплува в съзнанието й.

Какво, по дяволите?

Тя блокира косата и се опита да отвърне на удара, но силата й отново я напускаше. Секачът беше неумолим и я притискаше да отстъпва назад. Пречупи защитата й, поряза я. Раната беше плитка, по протежение на цялата ръка, и тя едва я усещаше, но поне си беше там. Кръвта призоваваше кръв и една рана водеше към друга, а само след мигове, десният й крак също кървеше.

Тя закуцука настрани, държейки меча в едната ръка. Черния секач се движеше успоредно с нея, после настъпи. Първоначално Танит нищо не заподозря — вече беше твърде изморена, за да мисли каквото и да било, но после забеляза, че той настъпва срещу очертанието на Кръга. Затова не беше използвал момента за решителния удар. Първото правило на Кръга беше — никакви дрехи, никакви брони. Второто правило беше — никой не напуска Кръга докато победителят не погледне победения отгоре.

Обучението на Черния секач й беше дало възможност да изравни силите по отношение на мястото. Сега май дори изглеждаше, че й предоставя шанса да победи — ако пожелае да мами.

Което тя, разбира се, пожела.

Отново хвана меча с двете ръце и посрещна атаката му с париране и намушкване, после се придвижи надясно толкова бързо, колкото й позволяваха ранените крака. Започна да следва извивката на Кръга, а той очакваше движението и тръгна да затваря изхода й за бягство.

И тогава тя измами.

Пристъпи странично извън кръга, снижи се и се завъртя, а мечът й мина през коляното на Секача.

Той падна тромаво, а тя замахна нагоре, отсичайки пръстите на дясната му ръка. Но не спря с това. Отсече и лявата му ръка при китката, забелязвайки черната кръв, която потече от чукана, докато косата падаше на земята. Той се търкулна назад, като си освобождаваше пространство. Тя беше почти сигурна, че няма да може да я нарита до смърт, но нямаше намерение да изпробва тази теория на практика. Приближи се към него, прерязвайки всичките му пътища за бягство, а той тръгна назад — голите му крака бяха на ръба на ринга.

Тя му се усмихна.

— Харесват ми обувките ти.

Той я изгледа странно.

После се хвърли към нея, а тя замахна. Целеше се във врата му, но кракът й се подхлъзна в цялата тази кръв и вместо това острието разцепи главата му на две. Тялото падна на земята, изгубило внезапно цялата си грация.

Тя отдели и останалата част от главата, след което отиде да си събере дрехите.

Ако светът щеше да свърши всеки момент, не беше зле да е облечена по този случай.