Кърт Вонегът
Котешка люлка (90)

90. Само една клопка

Нощта и пещерата, и водопадът… и каменният ангел в Айлиъм…

И 250000 цигари, и 3000 литра алкохол, и двете жени, и нито една жена…

И липсата на една любов, която да ме чака…

И унилият живот на книжен плъх…

И Пабу, Луната, и Борасиси, Слънцето, и децата им…

Всички неща се сговориха да образуват космически виндит и да ме тласнат към бокононизма, към убеждението, че творецът управлява живота ми и че той ми е приготвил работа.

И вътрешно аз се сарунах, което значи, че се съгласих да изпълнявам изискванията, предявявани от моя вин-дит.

Вътре в себе си аз се съгласих да стана новият президент на Сан Лоренсо.

Външно все още бях подозрителен и предпазлив.

— Тук трябва да има някаква клопка — опъвах се аз.

— Няма.

— Ще се произвеждат ли избори?

— Никога не е имало избори. Просто ще оповестим кой е новият президент.

— Никой ли няма да възрази?

— Никой не възразява за нищо. Просто не ги интересува. Безразлично им е.

— Но трябва да има и някакви условия!

— Има нещо такова — призна си Франк.

— Знаех си аз! — започнах да се противопоставям на влиянието на своя вин-дит. — Каква е клопката?

— Не е точно клопка, тъй като не е необходимо да изпълнявате условието, ако не искате. Но би било добре.

— Дайте да чуем какво ще е толкова добре.

— Ако станете президент, ще трябва да се ожените за Мона. Няма как. Разбира се, ако не искате, няма да се жените. Вие решавате.

— И тя ще ме иска?

— Щом можеше да поиска мене, ще поиска и вас. Вие трябва само да я помолите.

— Откъде да съм сигурен, че ще каже „да“?

— В „Книгите на Боконон“ — отвърна Франк — е предсказано, че тя ще се омъжи за следващия президент на Сан Лоренсо.