Кърт Вонегът
Котешка люлка (103)

103. Медицинско заключение за резултатите от стачката на писателите

Все още никой от гостите не знаеше, че президент ще бъда аз. Никой от тях не знаеше, че „Папа“ е на смъртно легло. Франк официално съобщи, че „Папа“ си почива и им изпраща най-добрите си пожелания.

Дневният ред, както го обяви Франк, беше следният: първо посланикът Минтън ще хвърли венец в морето в чест на стоте мъченици; след това самолетите ще стрелят по мишените в морето; след това Франк ще каже няколко думи.

Той не спомена, че след неговата реч ще говоря аз. Така че всеки се отнасяше към мен като към най-обикновен журналист и аз се занимавах с безобидно гранфалонство с един или друг от присъстващите.

— Здрасти, мамче — казах аз на Хейзъл Кросби.

— Я, момчето ми, ти си бил тук! — Хейзъл ме прие за минутка в напарфюмираните си обятия и започна да разправя на всички: — Това момче е хужър.

Джулиън и Филип Касъл стояха настрана. Толкова дълго не ги бяха приемали в двореца на „Папа“, че сега се питаха защо са поканени.

Младият Касъл ме нарече „сензация“.

— Добро утро, Сензацио. Какво ново-вехто по света?

— Ти ще кажеш — отвърнах аз.

— Мисля да свикам обща стачка на всички писатели, докато човечеството най-сетне се опомни. Ще я подкрепиш ли?

— Че писателите имат ли право да стачкуват? Все едно да стачкуват пожарникарите или полицаите.

— Или професорите.

— Или професорите — съгласих се аз. Поклатих глава. — Не, съвестта няма да ми позволи да подкрепя такава стачка. Когато човек стане писател, според мен дава свещена клетва да въздава красота и просвещение, и утеха — където може.

— Представям си как ще се гръмнат хората, ако неочаквано изчезнат книгите и няма нови пиеси, нови разкази, нови поеми…

— А дали ще се възгордееш много, ако хората изведнъж започнат да мрат като мухи? — заинтересувах се аз.

— Те ще мрат не като мухи, а като бесни кучета — ще ръмжат и ще се хапят едно друго, и ще гонят опашките си.

Обърнах се към стария Касъл.

— Сър, как умира човек, лишен от утехата на литературата?

— По един или два начина. Или от окаменяване на сърцето, или от атрофия на нервната система.

— Май никой от тях не е приятен — предположих.

— Не — отвърна старият Касъл. — В името на Бога, продължавайте да пишете и двамата!