Кърт Вонегът
Котешка люлка (113)

113. История

Най-сетне свършихме работата си в спалнята на „Папа“. Оставаше обаче да се занесат телата на погребалната клада. Ние решихме, че е необходимо да сторим това с колкото е възможно повече блясък и следователно трябва да го отложим, докато свършат тържествата в памет на стоте мъченици за демокрация.

Последното нещо, което направихме, беше да изправим Фон Кьонигсвалд на крака, за да обеззаразим мястото, на което лежеше. След това го скрихме, все така изправен, в гардероба при дрехите на „Папа“.

Не си спомням защо го скрихме. Мисля, че просто искахме да опростим ситуацията.

А що се отнася до подялбата на „лед-9“ онази Бъдни вечер — цялата история ми стана ясна, след като Анджела, Франк и Нют започнаха да разправят подробности около самото престъпление.

Нищо не можеше да оправдае решението им да задържат само за себе си целия запас на света от „лед-9“. Но те разговаряха за „лед-9“, за загадките на стареца, за всичко, освен за нравственост.

— Кой раздели веществото? — запитах аз.

И тримата така напълно бяха забравили всичко, че им бе трудно да ми споделят дори най-елементарната подробност.

— Не беше Нют, сигурна съм — размишляваше Анджела.

— Или аз, или ти — размишляваше на глас Франк, като упорито се мъчеше да си припомни.

— Ти донесе от кухнята три бурканчета — рече Анджела. — Едва на другия ден намерихме трите термосчета.

— Така беше — съгласи се Франк. — И след това ти взе едно сатърче и натроши „лед-9“ в тигана.

— Вярно, така беше — потвърди Анджела. — След това някой донесе пинсети от банята.

Нют вдигна ръчичката си.

— Аз ги донесох.

И Анджела, и Нют започнаха с учудване да си припомнят как малкият Нют се е досещал за всичко.

— Аз вдигнах парченцата и ги сложих в бурканчетата — разказваше Нют. Явно много важен се е чувствал в този момент.

— А какво направихте с кучето? — запитах аз вяло.

— Пъхнахме го във фурната — отвърна Франк. — Какво друго да направим?

„История! — пише Боконон — Чети и плачи.“