Кърт Вонегът
Котешка люлка (16)

16. Назад към забавачката

Изкачихме четирите гранитни стъпала, които водеха към лабораторията. Сградата бе шестетажна неизмазана постройка. Минахме между двама въоръжени до зъби пазачи.

Мис Пейфко показа на пазача вляво розовата значка с надпис „поверително“, закачена на левия й ревер.

Д-р Брийд показа на пазача вдясно черната значка с надпис „свръхсекретно“ на обратната страна на ревера.

Д-р Брийд тържествено обви с ръка раменете ми, без всъщност да ме докосва, и по този начин даде на пазачите да разберат, че се намирам под неговата височайша закрила и наблюдение.

Аз се усмихнах на единия от пазачите. Той не ми се усмихна. В националната сигурност няма абсолютно нищо смешно.

Д-р Брийд, мис Пейфко и аз тръгнахме, потънали в мисли, през фоайето на лабораторията към асансьорите.

— Някой път поискайте от д-р Хорват да ви обясни нещо — каза д-р Брийд. — И ще видите как ясно и хубаво ще ви отговори.

— Ще трябва да започна от първо отделение или даже от забавачката. Много съм пропуснала.

— Всички сме пропуснали много — съгласи се д-р Брийд. — За всички ни е полезно да започнем отново, за предпочитане от забавачката.

Наблюдавахме как дежурната в лабораторията включва един подир друг учебните експонати, подредени покрай стените на фоайето. Дежурната беше високо, слабо момиче, с ледено държане и бледо лице. От лекото й докосване лампичките мигаха, колелцата се въртяха, колбите вряха, звънците звъняха.

— Каква магия! — каза убедено мис Пейфко.

— Изненадан съм да чуя наш човек, от лабораторията, да употребява такава блудкава средновековна дума — заяви д-р Брийд. — Всеки от експонатите е толкова ясен, че даже няма нужда от обяснения. Те са разработени така, че да не омагьосват. Те са самата антитеза на магията.

— Самата какво на магията?

— Самата противоположност на магията.

— Ако съдите по мен, не можете да го докажете.

И сега д-р Брийд си позволи да се пораздразни.

— Важното е, че нашата цел не е да заблуждаваме хората — заяви той. — Поне това трябва да ни признаете.