Кърт Вонегът
Котешка люлка (14)

14. Когато автомобилите имаха кристални вазички

Главата ми се пръскаше и безпомощно се люшкаше върху вдървения ми врат. Лъскавият „Линкълн“ отново тръгна по старите трамвайни релси и гумите му пак засвистяха.

Запитах д-р Брийд колко души пътуват всяка сутрин към заводите на металургичната компания и той ми отговори, че са трийсет хиляди.

На всяка пресечка стояха полицаи с жълти качулки и ръцете им в бели ръкавици правеха знаци точно обратни на светлините на светофарите.

А светофарите, ярки призраци сред кашата от дъжд и сняг, не спираха безумната си палячовска игра, насочваха лавината от автомобили. Зелената светлина означаваше: напред! Червената — стоп! Оранжевата — промяна и предпазливост.

Д-р Брийд ми разказа как като млад учен д-р Хоуникър веднъж изоставил колата си на средата на платното.

Полицаите отишли да разберат какво пречи на движението. Намерили колата в средата на платното, със запален двигател, в пепелника димяща пура, във вазите — пресни цветя…

— Вазите ли?

— Колата беше „Мармън“, много голяма, с вазички от шлифован кристал на вратите, и жената на Филикс всяка сутрин слагаше там пресни цветя. И така колата си стояла в цялото онова движение…

— Като „Мари-Селест“ — подсказах аз.

— Полицаите я изтеглили — те знаеха чия кола е, телефонирали на Филикс и много любезно го уведомили къде може да отиде да си прибере колата. Филикс им казал, че могат да си я задържат, на него тя вече не му била нужна.

— И задържали ли я?

— Не. Позвъниха на жена му и тя отиде и я прибра.

— Как се казваше тя, между другото?

— Емили. — Д-р Брийд прокара език по устните си. Взря се някъде в далечината и повтори името на жената, умряла преди толкова години: — Емили.

— Смятате ли, че някой ще възрази, ако поискам да включа историята с колата в книгата си?

— Стига да не пишете как свърши тая история.

— Как свърши ли?

— Емили не беше свикнала да кара толкова голяма кола. На връщане катастрофирала тежко. Тазът й беше повреден…

Потокът от коли за миг бе застинал неподвижно. Д-р Брийд затвори очи и с всичка сила стисна волана.

— Това причини смъртта й при раждането на малкия Нют.