Кърт Вонегът
Котешка люлка (109)

109. Франк се защитава

— Генерале — обърнах се аз към Франк, — положително това е едно от най-умните предложения, направени тази година от генерал-лейтенант. Като мой технически съветник как препоръчвате, според вашия сполучлив израз, „да почистим тая кочина“?

Франк ми отговори без увъртания. Той щракна с пръсти. Видях как не иска да има нищо общо с първопричината за кочината; как се отъждествява, с все по-голяма гордост и енергия, с онези, които пречистват, които спасяват света.

— Метли, лопати, бензинова лампа, котлон, кофи — изкомандва той и щракаше, щракаше, щракаше с пръсти.

— Предлагате да разтопим телата с лампата, така ли?

Франк беше така зает да мисли технически, че едва ли не се беше разтанцувал под ритъма на пръстите си.

— Ще пометем големите парчета на пода и ще ги разтопим върху котлона в една кофа. След това ще обгорим всеки сантиметър от пода с лампата, за да не би да са останали микроскопични кристали. С телата… и с леглото… — той спря да помисли още малко.

— Погребална клада! — викна той, страшно доволен от себе си. — Ще заповядаме да направят голяма погребална клада край куката, ще заповядаме да изнесат телата и леглото и да ги хвърлят в кладата.

Той се отправи към вратата, за да нареди да издигнат кладата и да му донесат нещата за чистене.

Анджела го спря.

— Как можа? — поиска да знае тя.

Франк й се усмихна с изцъклен поглед.

— Всичко ще бъде наред.

— Как можа да го дадеш на човек като „Папа“ Монсано? — разтърси го тя.

Франк изви ръцете на сестра си. Стъклената му усмивка изчезна и за момент я замести злобна подигравка. Това беше моментът, в който Франк каза на Анджела с всичкото презрение, на което беше способен.

— Купих си пост точно както ти си купи съпруг развратник, а Нют — една седмица в Кейп Код със своята танцьорка.

Безизразната му усмивка се появи отново.

Франк излезе от стаята и тръшна вратата.