Кърт Вонегът
Котешка люлка (17)

17. Машинописки, стенографки

Секретарката на д-р Брийд се бе покачила на бюрото си и прикрепяше една хартиена коледна камбанка към аплика на стената.

— Внимавайте, Нейъми! — викна д-р Брийд. — Шест месеца нямахме нещастен случай, да не вземете сега да паднете!

Мис Нейъми Фост бе приятна суха старица. Предположих, че е работила при д-р Брийд през целия му живот — и през целия свой живот. Тя се засмя.

— Черен гологан не се губи. Дори да падна, коледните ангели ще ме подхванат.

— Имало е случаи коледните ангели да не успеят.

От езичето на камбанката се проточваха две книжни ленти, нагънати като акордеон. Мис Фост дръпна едната. Лентата бавно се разгъна и образува дълъг плакат, върху който пишеше нещо.

— Развийте я до края и закачете другия край на дъската за обяви — каза тя, като подаде на д-р Брийд свободния край.

Д-р Брийд се подчини, после отстъпи назад и прочете написаното.

— Мир на земята! — произнесе той на глас и от сърце.

Мис Фост слезе от бюрото с другия масур в ръка и също го разгъна. „Любов между човеците“ — пишеше върху него.

— Божке! — хихикаше д-р Брийд. — И Коледата не пощадихте. Но пък много празнично сте подредили.

— Не съм забравила и шоколадите за момичетата — каза тя. — Не се ли гордеете с мен?

Д-р Брийд се плесна по челото, смаян от разсеяността си.

— Слава Богу! Съвсем бях изумял!

— Никога не трябва да го забравяме — каза мис Фост. — Стана вече традиция д-р Брийд да подарява шоколади на момичетата. Тя ми обясни, че „момичетата“ са машинописките и стенографките от партера. Те принадлежат на всеки, който се докопа до диктофона.

— Цяла година — продължи тя — момичетата слушат гласовете на учените, които диктуват, без да виждат лицата им. Те виждат само лентите, които им носят куриерите. Веднъж годишно момичетата напускат своя железобетонен манастир и отиват да празнуват Коледа — тогава д-р Брийд им раздава шоколад.

— И те служат на науката — потвърди д-р Брийд. Макар и да не разбират нито дума. Да са живи и здрави всичките.