Кърт Вонегът
Котешка люлка (61)

61. Колко струва един ефрейтор

На митницата на летище „Монсано“ ни наредиха да предадем багажа си за проверка и да обменим сумите, които възнамерявахме да похарчим в Сан Лоренсо, в „корпорали“^[1], както се наричаше местната валута. Според „Папа“ Монсано всеки корпорал се равнявал на петдесет американски цента.

Митническата зала беше нова, но по стените вече висяха различни надписи, заковани както дойде.

„ВСЕКИ, КОЙТО БЪДЕ ЗАЛОВЕН ДА ИЗПОВЯДВА БОКОНОНИЗЪМ В САН ЛОРЕНСО, ЩЕ УВИСНЕ НА КУКАТА!“ — гласеше един.

На друг плакат имаше снимка на Боконон, мършав чернокож старец с пура в устата. На снимката Боконон изглеждаше умен и добър; изглеждаше така, сякаш нещо го забавляваше.

Под снимката имаше надпис:

„ТЪРСЕН ОТ ПОЛИЦИЯТА ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ. НАГРАДА — 10000 КОРПОРАЛА.“

Разгледах плаката по-внимателно и забелязах, че в долния му край бе пресниман полицейски формуляр, който Боконон е попълвал в 1929 г. Явно го бяха възпроизвели на плаката, за да покажат на преследвачите отпечатъци от пръстите и почерка на Боконон.

Но мен ме заинтересува не почеркът му, а начинът, по който Боконон бе попълнил графите тогава, в 1929 г. Където е било възможно, той е отговарял като жител на Вселената. Подчертавайки колко кратък е човешкият живот и колко вечна е вечността.

В графата „поприще“ той е написал: „Да бъда жив.“

В графата „основна професия“ той отговаря: „Да бъда мъртъв.“

„НАМИРАТЕ СЕ В ХРИСТИЯНСКА ДЪРЖАВА! ВСЯКА ИГРА С КРАКАТА СЕ НАКАЗВА НА КУКАТА!“ — гласеше трети надпис. Той не ми говореше нищо, тъй като тогава още не знаех, че бокононистите изразяват душевното си родство един с друг, като си допират ходилата.

Но най-голямата загадка — тъй като за нея в книгата на Филип Касъл не се споменаваше нищо, бе как така Боконон, първи приятел на ефрейтор Маккейб, е станал престъпник, търсен от полицията?