Кърт Вонегът
Котешка люлка (39)

39. Фата Моргана

Малко повече успях да науча от едно друго есе, също в притурката, натруфено есе със заглавие „Какво даде Сан Лоренсо на един американец“. Есето беше подписано от генерал-лейтенант Франклин Хоуникър. Но явно бе писано от друг.

В есето Франк разказваше как стоял съвсем сам на борда на една потъваща яхта в Карибско море. Той не обясняваше какво е правил на яхтата, нито защо е бил сам. Споменаваше обаче, че е тръгнал от Куба.

„Луксозният кораб потъваше и с него изчезваше и моят безсмислен живот — пишеше в статията. — За четири дни бях изял само два сухара и една чайка. В топлата вода около мен акули стръвници вече разсичаха вълните с тръбните си перки, водата гъмжеше от баракуди с тънки като игли зъби.

Отправих взор към Създателя, готов да приема неговата воля. Тогава погледът ми падна на разкошно осветен планински връх, който се издигаше над облаците. Фата Моргана ли бе това? Жестоката измама на миража?“

Взех речника и прочетох обяснението за Фата Моргана: това било мираж, наречен на името на Морган ле Фей, фея, която живеела на дъното на едно езеро. Обикновено се явявала в протоците на Месина, между Калабрия и Сицилия. С две думи, Фата Моргана е поетична измислица.

Но това, което Франк видял от потъващата яхта, не било жестоката Фата Моргана, а върхът Маккейб. И така ласкавият бриз изтласкал яхтата на Франк към скалистите брегове на Сан Лоренсо, като че ли Бог желаел той да слезе там.

Франк слязъл, без дори да си намокри краката, и запитал къде се намира. И в същото време кучият му син е носил със себе си късче „лед-9“ в термос! — макар че в статията нищо не се споменаваше за това.

Тъй като Франк нямал паспорт, тикнали го в затвора в столицата Боливар. Там го посетил „Папа“ Монсано, който поискал да узнае възможно ли е Франк да е кръвен роднина на безсмъртния д-р Филикс Хоуникър.

„Отвърнах, че съм — пише Франк в статията си. — От този момент всички врати на Сан Лоренсо бяха широко отворени пред мен.“