Кърт Вонегът
Котешка люлка (46)

46. Как ни учи Боконон да се отнасяме към Кесаря

Отворих дума пред Минтън и жена му за юридическото положение на Франклин Хоуникър. В края на краищата той може да е големият удар на „Папа“ Монсано, но нали все пак е търсен от нашата полиция?

— Сега това няма значение — каза Минтън. — Той вече не е гражданин на Съединените щати и по всичко личи, че върши добра работа в Сан Лоренсо, така че всичко е наред.

— Отказал ли се е от американско гражданство?

— Всеки, който положи клетва за вярност пред правителството на чужда държава или служи във войската на чужда държава, или приема назначение в чуждо правителство, губи предишното си гражданство. Прочетете какво пише в паспорта ви. Не можеш да си позволиш в чужбина неща, които Франк си позволява, и в същото време да се криеш под крилцето на Чичо Сам.

— Обичан ли е в Сан Лоренсо?

Минтън претегли на ръка ръкописа, който той и жена му четяха.

— Още не знам. Според тази книга не е.

— Каква е тази книга?

— Единствената научно издържана книга за Сан Лоренсо.

— Що-годе научна — каза Клеър.

— Що-годе научна — повтори Минтън. — Още не е публикувана. Това е един от петте екземпляра — той ми я подаде и ми каза да чета колкото искам.

Отворих книгата на заглавната страница и видях, че тя се наричаше „Сан Лоренсо — страната, историята, народът“. Автор на книгата беше Филип Касъл, собственикът на хотела, синът на големия алтруист Джулиън Касъл, с когото ми предстоеше да се срещна.

Оставих книгата сама да се разтвори. Тя пък взе, че се разтвори на главата за човека, когото правителството на острова беше поставило извън закона, светия човек Боконон.

На разтворената страница имаше цитат от „Книгите на Боконон“.

Думите проникваха в мозъка ми.

Думите бяха парафраза на едно предложение на Исус: „Въздайте тогава Кесаревото Кесарю.“

Ето как Боконон беше парафразирал тези думи:

„Не обръщайте внимание на Кесаря, Кесарят няма и най-малката представа какво ВСЪЩНОСТ става.“