Кърт Вонегът
Котешка люлка (55)

55. Никога не правете сам индекса

По въпроса за живота на Амонс, Мона, индексът даваше объркана, сюрреалистична картина на многото противоречиви сили, които й въздействаха, и на обърканите й реакции.

„“Амонс, Мона" пишеше там, осиновена от Монсано, за да засили неговата популярност, 194–199,216 Н; детство в болницата „Дом на надеждата и милосърдието“, 63–81; детска любов с Ф. Касъл, 72 Е; смъртта на баща й, 89 ЕЕ; смъртта на майка й, 92 Е; смутена от приписваната й роля на национален еротичен символ, 80,96 Е, 166 Н, 209, 247 Н, 400–406, 566 Н; сгодена за Ф. Касъл, 193; вродена наивност, 67–71, 80, 95 Е, 116 Н, 209, 274 Н, 400–406, 566 Н, 678; живее с Боконон, 92–98, 196–197; за нея: поеми — 2Н, 26, 114, 119, 311, 316, 477 Н, 501, 507, 555 Н, 689, 718 ЕЕ, 799 ЕЕ, 800 Н, 841, 846 ЕЕ, 908 Н, 971, 974; от нея: поеми, 89, 92, 193; връща се при Монсано, 199; връща се при Боконон, 197; избягва от Боконон, 199; избягва от Монсано, 197; опитва се да се загрози, за да не бъде вече еротичен символ за островитяните, 80, 95 Е, 116 Н, 209, 247 Н, 400–406, 566 Н, 678; става ученичка на Боконон, 63–80; пише писмо до Обединените нации, 200; виртуоз на ксилофон, 71".

Показах цялата тази поредица от сведения на съпрузите Минтън и ги запитах не представлява ли тя очарователна биография, биографията на момиче, станало против волята си богиня на любовта. И както понякога става в живота, неочаквано получих отговор на специалист. Излезе, че Клеър Минтън навремето била професионална съставителка на индекси. Никога дотогава не бях чувал, че има и такава професия.

Клеър ми каза, че благодарение на тази професия тя издържала съпруга си, докато следвал, и че печелела много, защото твърде малко хора можели да правят индекси добре.

Никога не бивало авторът сам да съставя индекса на имената в книгата си; само любителите се залавяли за такова нещо в собствените си книги.

Попитах я какво мисли за книгата на Филип Касъл.

— Комплимент за автора, обида за читателя — отвърна тя. — С една дума — тук Клеър се усмихна със снизходителното благоразположение на специалист, — самоуверено. Винаги изпитвам смущение, когато някой автор прави индекса на собствената си книга.

— Смущение ли?

— Индексът разкрива много черти на самия автор — осведоми ме тя. — За опитното око това е като безсрамно разголване.

— Клеър може да отгатне характера на един човек по индекса — обади се съпругът й.

— Така ли? — учудих се аз. — Тогава какво ще кажете за Филип Касъл?

Тя се поусмихна.

— Неща, които не бих искала да споделям с непознати.

— Извинявайте.

— Явно е влюбен в тази Мона Амонс Монсано — каза тя.

— Предполагам, че всеки в Сан Лоренсо е влюбен в нея.

— Към баща си изпитва смесени чувства.

— Това пък важи за всеки човек на земята — подразних я аз.

— Не може да му се вярва много.

— На кой смъртен може да се вярва? — настоях да узная аз. Тогава дори не подозирах, че това е истински бокононистки въпрос.

— Никога няма да се ожени за нея.

— Защо?

— Казах всичко, което имах да кажа.

— Щастлив съм да срещна съставител на индекси, който уважава личния живот на другите.

— Никога не съставяйте сам индекса на книгата си — посъветва ме тя.

Дюпрасът, ни казва Боконон, е ценен инструмент, чрез който придобиваме и развиваме в уединението на нескончаемата любов прозрения може би странни, но истински. Пример за това беше ловкият начин, по който съпрузите Минтън използваха индексите. Дюпрасът, ни казва Боконон, е също така и институция, която се базира на сладка самоизмама. Съпрузите Минтън не правеха изключение.

Малко по-късно посланикът г-н Минтън и аз се видяхме в бара. Той беше без жена си и ми даде да разбера колко е важно да се отнасяме с уважение към таланта на жена му да чете по индексите.

— Знаете ли защо Касъл никога няма да се ожени за онова момиче, макар че я обича, макар че тя го обича, макар че са отрасли заедно? — прошепна ми той.

— Не, сър, не знам.

— Защото е хомосексуалист — прошепна Минтън. — Тя и това може да отгатне по индекса.