Кърт Вонегът
Котешка люлка (56)

56. Катерича клетка

„Когато Лайънъл Бойд Джонсън и ефрейтор Ърл Маккейб били изхвърлени голи-голенички на брега на Сан Лоренсо — четях аз по-нататък, — поздравили ги с пристигането им хора, които изглеждали доста по-зле от тях. Хората в Сан Лоренсо не познавали нищо друго освен болестите. Болестите били толкова много, че хората дори не знаели имената им, камо ли да ги лекуват. Джонсън и Маккейб били тяхна противоположност, те притежавали бляскавите съкровища на грамотността, здравето, чувството за хумор, значителната информация за външния свят.“

И да цитираме основно „Калипсо“:

Ох! Какъв нещастен, да, нещастен свят

намерих аз тук.

Ах! Хората не познаваха музиката,

нито бирата!

И ох! Къде и да се обърнеха,

всичко принадлежеше на захарната компания

или на католическата църква.

Тази характеристика на положението в Сан Лоренсо в 1922 г. е съвършено точна според Филип Касъл. Захарната компания „Касъл“ била основана фактически от прадядото на Филип Касъл. В 1922 г. тя притежавала всеки сантиметър обработваема земя на острова.

„Компанията не спечели нито грош през всичкото време на своето съществуване — пише младият Касъл, — но като не плащаше на работниците си нищо, компанията успя да свърже двата края и да спечели достатъчно, за да плаща на онези, които тормозеха работниците.

На острова цареше анархия. Изключение правеха само случаите, в които компанията «Касъл» искаше да притежава нещо или да й се извърши услуга. В такива случаи форма на управление беше феодализмът. Феодалите бяха плантаторите от компанията — въоръжени до зъби бели хора от външния свят. Васалите бяха мъжаги от туземното население, които бяха готови по команда за подаръчета или незначителни привилегии да убиват, раняват или мъчат.

Духовните нужди на хората, затворени в тази демонична катерича клетка, бяха удовлетворявани от шепа сладкодумни свещеници.

Катедралата на Сан Лоренсо, вдигната с динамит във въздуха в 1923 г., се смяташе за едно от чудесата на Новия свят“ — пише Касъл.