Кърт Вонегът
Котешка люлка (100)

100. Франк се оттегля в духовно подземие

Но „Папа“ и тогава не умря, и тогава не отиде на небето.

Запитах Франк как според него ще бъде най-добре да обявим, че съм избран за президент. Той не можа да ми даде никаква идея и не ми помогна; остави ме всичко да решавам сам.

— Нали щяхте да ме подкрепяте! — разсърдих се аз.

— Само в техническите подробности. — Франк педантично ми обясни в какво се състоял неговият дълг. Не бивало да се меся в дейността му на техническо лице, но и не бивало да го заставям да се занимава с неща, които не били негова работа.

— Разбирам.

— Какви ще бъдат вашите отношения с хората, за мен е все едно. Те са си ваша работа.

Резкият отказ на Франк да се занимава с човешката страна на въпроса ме изненада и наскърби и аз му отвърнах колкото може по-саркастично:

— Имате ли нещо против да ме осведомите от техническа гледна точка, разбира се, какво се предвижда за този единствен по рода си ден?

Отговорът му беше сведен до чисто технически подробности:

— Да се поправи електростанцията и да се уреди въздушен парад.

— Чудесно! Значи един от първите ми успехи като президент ще бъде да възвърна на моя народ електричеството.

Франк не видя нищо смешно в моята забележка и веднага козирува.

— Ще се опитам, сър. Ще направя каквото мога за вас, сър. Но не мога да гарантирам след колко време ще светне, сър.

— Важното е да светне — това е, което искам.

— Ще се постарая, сър — Франк отново козирува.

— А парадът? — запитах аз. — За него какво ще ми кажете?

Франк отново отговори вдървено:

— В един часа днес следобед, сър, шест самолета от военновъздушните сили на Сан Лоренсо ще прелетят над двореца и ще стрелят по случай Деня на стоте мъченици за демокрацията. Американският посланик също изрази желание да хвърли венец във водата.

Така че аз реших да оставя на Франк да оповести моето тържество веднага след церемонията по хвърлянето на венците и въздушния парад.

— Съгласен ли сте?

— Вие командвате тук, сър.

— Май че е добре да си приготвя речта отсега. Освен това трябва да има и полагане на клетва; иначе няма да е достатъчно тържествено и няма да е официално.

— Вие сте господарят, сър.

Всеки път, когато Франк казваше тези думи, ми се струваше, че той е далеч-далеч, като че ли слизаше по стъпалата в някаква дълбока шахта, а аз бях длъжен да остана горе.

Разбрах с болка, че моето съгласие да стана господар бе освободило Франк и му бе дало възможност да прави каквото поиска, също като баща си навремето: да получава почести и блага и в същото време да се измъква от най-обикновените човешки отговорности. Сега Франк се оттегляше в духовно подземие, където можеше да прави каквото пожелае.