Кърт Вонегът
Котешка люлка (12)

12. Коктейл „Свършекът на света“

Дойде един по-стар барман и се включи в нашия разговор в бара „Кейп Код“ в „Дел Прадо“. Като чу, че пиша книга за деня на бомбата, той ми разказа как е минал този ден за него, и то в същия бар, в който седяхме сега. Барманът имаше нос като наградена на изложба ягода и говореше носово.

— Тогава барът въобще не беше рибарска колиба — каза той. — И ги нямаше тия шибани рибарски мрежи и мидени черупки. Тогава барът се казваше „Типи Навахо“ и по стените висяха разни индиански одеяла и кравешки черепи. И малки там-тами върху масите. Ако искаш да викнеш келнера — биеш там-тама. Дори искаха да ме накарат да си сложа индиански накит с пера, но аз не се съгласих. Веднъж влезе един истински индианец навахо и ми каза, че истинските навахо не живеят в типи. „Шибана работа!“ — му казах. А още попреди пък беше стая от Помпей с разни ми ти гипсови фигури, но както и да му викат на това място, не вземат да сменят тия шибани лампи! Нито пък тия, дето се мъкнат тук, нито пък гадният град отвън — те си остават същите. В деня, в който хвърлиха бомбата на Хоуникър върху японците, идва един скитник и иска да изкрънка нещо за пиене. Да съм му дал пиене, защото светът свършвал. Взех, че му забърках коктейл „Свършекът на света“: близо половин литър ментовка в издълбан ананас, че и със сметана, че и с череша отгоре.

Викам му: „На ти, кучи сине жалък, и да не си казал, че нищо не съм ти дал.“ Сетне влиза друг един, той пък разправя, че щял да напуска лабораторията: всяко нещо, над което работели учените, рано или късно щяло да послужи като оръжие, подобно на бомбата. Не искал вече да помага на политиците да си водят шибаните войни. Брийд се казваше. Питам го да не е роднина някакъв на оня, шефа на лабораторията. Каза, че му бил син.