Кърт Вонегът
Котешка люлка (31)

31. Още един Брийд

На път за изхода шофьорът взе да се пита какво ли е станало с гроба на собствената му майка. Той ме помоли да се отклоним малко от пътя, за да го види.

На гроба на майка му беше поставена трогателно малка плоча… не че това е от значение.

След това шофьорът ме помоли да не се сърдя: той обаче искал да се отклони от пътя още малко, този път за да отиде в каменоделницата при гробището, отсреща през улицата.

Понеже тогава още не бях станал бокононист, се съгласих с известно раздразнение. Като бокононист бих се съгласил с радост с всяко предложение да се отиде някъде. Както казва Боконон: „Странните предложения за пътешествия са уроци по танц от бога.“

Каменоделската работилница принадлежеше на Ейвръм Брийд и синове. Докато шофьорът разговаряше със собственика, аз тръгнах да разглеждам паметниците, все още без надписи, все още паметници в памет на нищо.

В приемната видях нещо много смешно: върху един мраморен ангел някой бе окачил венец от имел. Върху пиедестала бяха струпани кедрови клонки, а около мраморната шия имаше огърлица от коледни лампички.

— Колко струва това? — запитах аз.

— Не се продава. Паметникът е на сто години. Издялал го е прадядо ми Ейвръм Брийд.

— Значи толкова стара е работилницата ви?

— Стара е.

— И вие ли се казвате Брийд?

— Четвърто поколение вече. Тук живеем.

— Да сте роднина на д-р Ейса Брийд, директора на лабораторията?

— Той ми е брат.

Неговото име пък било Марвин Брийд.

— Светът е малък — отбелязах аз.

— Ако го сложите в гробище, малък е.

Марвин Брийд бе находчив, циничен, умен и сантиментален.