Кърт Вонегът
Котешка люлка (84)

84. Затъмнение

Три часа след вечерята Франк още не се беше прибрал. Джулиън Касъл се извини и се върна в „Дома на надеждата и милосърдието в джунглата“.

Анджела, Нют и аз седнахме на висящата тераса. Под нас светлините на Боливар представляваха чудесна картина. На покрива на административната сграда на летище „Монсано“ се издигаше голям осветен кръст. Той се въртеше, задвижван от някакъв механизъм, и обливаше с електрическата си благодат четирите страни на града.

И други ярки петна имаше на острова — на север. Планините се издигаха между нас и тях, но отблясъците им се виждаха в небето. Помолих Стенли, домоуправителя на Франк Хоуникър, да ми каже откъде са тези сияния.

Той ги посочи, обратно на часовниковата стрелка.

— „Домът на надеждата и милосърдието в джунглата“, дворецът на „Папа“ и Форт Исус.

— Форт Исус ли?

— Тренировъчен лагер за нашите войници. — И се нарича „Исус Христос“?

— Ами защо не?

На север бързо се разрастваше ново светло петно. Преди да успея да запитам какво е то, разбрах, че са фарове на кола, макар и още зад хълмовете. Пристигаше някакъв конвой.

Конвоят се състоеше от пет военни камиона, американско производство. На камионите имаше картечници, до които седяха нащрек картечарите.

Конвоят спря на алеята пред къщата на Франк. Войниците скочиха долу и веднага се заловиха за работа. Започнаха да копаят окопи и картечни гнезда. Заедно с домоуправителя на Франк излязох да питам офицера какво има.

— Имаме заповед да охраняваме новия президент на Сан Лоренсо — отвърна офицерът на диалекта на острова.

— Той не е вкъщи в момента — осведомих го аз.

— Нищо не ми е казано — отвърна той. — Заповедта е да се окопаем тук. Нищо друго не знам.

Съобщих на Анджела и на Нют какво сме говорили с офицера.

— Мислите ли, че е наистина опасно? — запита Анджела.

— Как мога да кажа?

В този момент токът спря. Угаснаха всички лампи в Сан Лоренсо.