Кърт Вонегът
Котешка люлка (75)

75. Поздравете от мен Алберт Швайцер

След това Анджела Хоуникър-Конърс, върлинестата сестра на Нют, влезе заедно с Джулиън Касъл, баща на Филип Касъл и основател на „Дома на надеждата и милосърдието в джунглата“. Касъл беше облечен в бял ленен костюм, който висеше на тялото му като торба. Вратовръзката му се беше усукала. Мустаците му бяха проскубани. Беше плешив. Беше кльощав. Беше, струва ми се, светец.

Той веднага се представи на Нют и на мен на висящата тераса. Веднага разби илюзиите ми, че се срещам със светец, защото говореше през зъби като гангстер от филмите.

— Разбирам, че сте последовател на Алберт Швайцер — казах аз.

— Следвам го от разстояние — той се ухили като престъпник. — Никога не съм имал честта да го срещна.

— Сигурен съм, че той знае за вас, както и вие — за него.

— Може да знае, може и да не знае. Вие виждали ли сте го?

— Не.

— Мислите ли, че някой път ще го видите?

— Някой ден може би.

— Ако се срещнете с д-р Швайцер някой ден, при някое от вашите пътешествия — каза Джулиън Касъл, — можете да го осведомите, че той не е моят герой — и запали дебела пура.

Когато пурата се разпали, Касъл насочи горящия й червен край към мен.

— Можете да му кажете, че той не е моят герой, но можете да му кажете и следното: благодарение на него моят герой е Исус Христос.

— Смятам, че ще му бъде драго да чуе такова нещо.

— Пет пари не давам дали ще му бъде драго. Това засяга само Исус и мен.