Кърт Вонегът
Котешка люлка (107)

107. Порадвайте се!

Заведох трите деца на д-р Филикс Хоуникър в спалнята на „Папа“ Монсано. Затворих вратата и се облегнах на нея. Чувствах се трагично и величаво. Вече знаех какво означава „лед-9“. Бях го виждал често в сънищата си.

Без съмнение Франк беше дал парченце „лед-9“ на „Папа“. А щом Франк можеше да го раздава, можеха да го раздават и Анджела, и Нют.

Започнах да ругая и тримата и да ги обвинявам в чудовищно престъпление. Казах им, че няма какво да крият, че знам всичко за тях и за „лед-9“. Опитах се да ги сплаша, като им казах, че „лед-9“ може да сложи край на живота на Земята. Толкова бях внушителен, че не им дойде наум да запитат как съм разбрал за „лед-9“.

— Порадвайте се! — казвах им аз.

Или, както ни учи Боконон, „Господ не написа нито една сполучлива пиеса в живота си.“ Сцената в стаята на „Папа“ си имаше и декорите, и бутафорията, така че встъпителният ми монолог си беше напълно уместен.

Само че първата реакция на семейство Хоуникър унищожи цялото величие на момента.

Малкият Нют повърна.