Дерек Ланди
Вестителят на смъртта (63)

62.
Те са сред нас

Кени отпусна камерата, когато Валкирия изчезна. Ръцете му трепереха. Не знаеше кое беше това момче със смешната прическа, но щеше да разбере. А онова чудовище…

Тая история беше по-мащабна, отколкото някога беше дръзвал да си представя. Изправи се с омекнали колене и твърдо реши, че „Валкирия“ е име, което щеше със сигурност да влезе в статията му. Чудесно име. Със сигурност име, което заслужаваше да се появи редом с името „Скълдъгъри Плезънт“. Но що се отнася до книгата, която замисляше…

Нещата вече му се бяха избистрили. Подобна история беше твърде голяма, за да се побере адекватно в обикновена вестникарска статия. Твърде, твърде голяма. Щеше да напише статията, за да алармира света, но цялостната картина се нуждаеше от по-обширна рамка. Книга и документални серии по телевизията. Вече виждаше заглавието на титрите: „Те са сред нас: магьосниците на днешния ден“. Експозе върху тайната магьосническа субкултура, съществуваща във всяка страна по света. Експозе, което ще промени историята.

Реши, че именно в книгата ще постави акцента върху образа на Валкирия Каин. Тя беше идеалният образ, с когото читателите щяха да се идентифицират, когото щяха да заобичат. Нормално момиче, захвърлено в свят на приключения и опасности, закриляно от честен и добър жив скелет. Нещо като Питър Паркър, ухапан от радиоактивен паяк — обикновено хлапе, развило свръхестествени сили. Беше красиво. Беше идеално. Щеше да го направи световноизвестен. И милионер. Едновременно.

Но не в книгата и не в статията, а именно в телевизионната поредица Кени щеше да разкрие, че в края на краищата, коравата магьосница Валкирия Каин всъщност е кроткото момиче Стефани Еджли.

Защото имаше само едно нещо, което публиката обичаше повече от самия супергерой и това беше свалянето на маската му. На живо. В ефир.