Дерек Ланди
Вестителят на смъртта (52)

51.
Катастрофален флирт

Хората танцуваха и бъбреха, разговаряха за политика и история, пийваха вино и шампанско, вдигаха наздравици за падналите другари. От тихото кътче, в което Валкирия се приютяваше, когато имаше нужда от почивка, имението се беше превърнало в блестяща и екстравагантна бална зала. Колкото и на момичето да й допадаше празненството, част от нея нямаше търпение гостите да се разотидат и животът в къщата да се върне към нормалния си ход.

Изчака, докато поредните слушатели на Гордън се отдалечиха и побърза да отиде при него, преди някой друг да го заговори.

— Забавляваш ли се? — попита го.

— Изключително много — отвърна чичо й, цял грейнал при вида на племенничката си. — Приживе никога не съм срещал повечето от тези хора, само съм слушал за тях. Чувал съм всичките истории, знам всичките легенди. Някои от гостите тази вечер буквално са спасявали света от унищожение.

— Впечатляващо.

Чичо й повдигна вежда.

— Няма нужда от сарказъм.

— Не съм саркастична — засмя се момичето.

— За човек като теб, който също действително е спасявал света от унищожение, този факт може и да е позагубил от очарованието си. Но за мен, за един мъртъв писател, който само е писал за това? Героизмът все още ми се вижда като нещо забележително.

— Кара ли те да се смириш?

— Е, може би не точно. Ще ми се да видя дали някой от тия герои ще се справи с написването на бестселър. Е, тогава вече ще бъда истински впечатлен.

— Натрупа ли идеи за следващи книги?

— Главата ми е пълна с идеи. Ако не домакинствах на това великолепно събитие, точно в момента щях да седя и да нижа думите. Кълна се, не съм говорил с толкова много интересни хора от деня, в който се появих без предупреждение на една сбирка на моя фенклуб. Смяташ ли, че гостите се чувстват добре? Виното ще стигне ли?

— Виното е предостатъчно, а тези мънички хапки са възхитителни.

— Наричат се ордьоври, мила.

— Макар че май са твърде мънички.

— Така и трябва.

— Щеше да е по-добре, ако бяха по-големички.

— Струва ми се, че смисълът на ордьоврите донякъде ти убягва.

— Но в общи линии, да, струва ми се, че всички се чувстват добре.

— Сигурен бях, че ще те намеря тук — обади се Скълдъгъри и пристъпи до двамата. — Реших, че детективските ти инстинкти са се задействали и ще дойдеш да питаш чичо си за тия с оръжията, дето нахълтаха одеве…?

— А, да, вярно — кимна Валкирия. — Гордън. Ония кретени с маските. Как са влезли?

— А! — лицето на Гордън помръкна. — Право да ти кажа, нямам представа. Както се сещаш, кетъринг фирмите, които осигуряват обслужване на събития като това, са десетки, но специално тези, които наех, ме увериха, че всички служители, които ще работят тази вечер тук, са дискретни и с опит. Преди малко помолих да ме свържат с фирмата, за да разбера що за чудо беше това изпълнение с обира, но никой не вдига.

Валкирия сви рамене към Скълдъгъри.

— Не успях да попадна на никаква улика.

— Ти си великолепен детектив — въздъхна скелетът. — Готова ли си за втори рунд? Наоколо има още много хора, които си умират да се запознаят с теб.

— Още много? — изскимтя момичето. — Лицето ме боли от усмивки.

— Никога не съм ти казвал, че трябва да се усмихваш. Аз никога не се усмихвам.

— Ти си скелет. Ухилен си през цялото време.

— Не и вътрешно. Вътрешно съм мрачен и навъсен. Струва ми се също така, че един или двама млади мъже силно желаят да те поканят на танц. И след като вече не си с Флетчър, би могла да…

Валкирия присви очи.

— Какви млади мъже?

— Преди няколко минути се запозна и с двамата. Хидалго Болт и Герент Мизъл.

— Сериозно? Хидалго? Е, той е сладък, струва ми се. А като казваш „млади“… На по колко години са?

— Хидалго трябва да е, не знам… Може би над петдесет.

Момичето направи крачка назад.

— Отвратително!

Скълдъгъри наклони глава.

— Очарователна си. Герент е по-млад, ако това има такова значение за теб. Между двайсет и трийсет години е.

— Това оня дългурест момък с къдравата коса ли беше? Не ми се стори много самоуверен, ти как смяташ? Нито пък ориентиран в пространството. Как въобще са го поканили тая вечер не знам.

— Не са го канили. Майка му го доведе. Тя ме помоли да го уредя с теб.

Валкирия направо зяпна.

— Не смей!

— Ами жената смята, че двамата с Герент много ще си допаднете. На мен лично ми се струва, че момчето е от мълчаливите, което теб идеално те устройва, защото ще можеш да си дрънкаш, колкото си искаш, без да се притесняваш, че ще те прекъснат.

— О, не отричам, че на теория звучи като идеалната партия за мен, но тая няма да я бъде, предупреждавам те! Кажи на мамчето едно хубаво „не“.

— Тя ще бъде съкрушена.

— Не ми пука.

— Така се надяваше двамата с Герент да се разберете.

— Спри да се шегуваш веднага!

— Гордън, ти как мислиш? Смяташ ли, че Валкирия трябва поне да танцува с Герент?

— Ами да, това на никого няма да навреди — съгласи се Гордън.

— И още как ще навреди! — парира Валкирия. — Ама много даже ще навреди. Да не се лъжем, ако момчето танцува с мен в момент, в който съм облечена в тази рокля и изглеждам така, както изглеждам тази вечер, той ще се влюби в мен.

Гордън се разсмя и изръкопляска.

— Ами да, мила, точно така ще стане.

— Не искам да ставам нагла — допълни момичето, — но ми се струва неизбежно.

Скълдъгъри кимна.

— Да, няма две мнения.

— А истината е, че аз нямам нужда от друг мъж, който безкрай да ми повтаря колко съм велика. Аз отлично знам колко съм велика. Аз съм си аз, в края на краищата. А и, честно казано, фактът, че ми предлагаш нещо подобно с такъв спокоен тон, при положение че този тип е към десетина години по-възрастен от мен, ми се струва доста странен. Не се ли предполага да ме пазиш да не се обвързвам с по-възрастни мъже?

— Абсолютно вярно — обади се Гордън. — Напълно права си. Този Герент е много голям за теб. Стой далеч от момчето.

Валкирия се смръщи.

— Сега изведнъж взе да ми се струва привлекателен.

— Типична тийнейджърка — обобщи Скълдъгъри. — Иска само онова, което не й е позволено да има.

— Сега пък ми казваш, че не мога да имам Герент? За Бога, Герент Мизъл е най-сексапилното момче, което съм виждала през живота си!

Скълдъгъри посочи тълпата наоколо с широк жест.

— Отивай при него тогава. Танцувай и се влюби.

— А! — сви рамене момичето. — Айде малко по-късно, а?

Към тримата изведнъж пристъпи Ханзард Крей и кимна учтиво. Валкирия изведнъж се усети как неволно изопва рамене.

— Простете, че ви прекъсвам — рече момчето.

— Няма такова нещо — отвърна Гордън с най-широката си усмивка. — Добре ли прекарвате? Харесва ли ви музиката? Музика само за танци, не смятате ли?

Валкирия се вторачи многозначително в чичо си, но той не й обърна грам внимание.

— Прав сте — отвърна Ханзард, — а балът е прекрасен, много ви благодаря, че ни поканихте. Чудех се обаче дали някой от вас не е виждал баща ми?

На физиономията на Гордън се изписа разочарование, по-дълбоко от това, което бодна сърцето на Валкирия.

— О — отвърна той. — Не, съжалявам. Не сме го виждали.

— Той пи много — продължи тихо Ханзард и по страните му плъзна руменина. — Боя се, че може да обикаля из имението и да обижда всеки срещнат. — После очите му се преместиха върху Валкирия. — Искрено моля за извинение за всичко, което той ви наприказва. Моля ви да знаете, че ако се беше наложило да го ударите, щях да ви разбера напълно.

Момичето се усмихна.

— Радвам се да го чуя. Ако искаш, ще ти помогна да го потърсим.

— Наистина ли? — с облекчение се усмихна момчето. — О, много ти благодаря. Моля те, огледай онези стаи там, а ще потърся из тези стаи тук и няма как да не го открием.

Усмихна се още веднъж и изчезна. Валкирия се намръщи.

— Никога не съм вярвал, че ще доживея този ден — обади се Скълдъгъри. — Момче, устояло на чара на Валкирия Каин.

— Млъквай — изръмжа момичето и пое натам, накъдето трябваше да търси. Скелетът закрачи по петите й.

— Той е на седемнайсет години — продължи да бъбри. — А и доколкото мога да преценя, е много добро момче.

— Не ме интересува.

— Всъщност, не знам много за него. Семейството им е много потайно.

— Хубаво. — Двамата обикаляха от стая в стая.

— От това, което все пак съм дочул обаче, Ханзард харесва момичета, ако това е въпрос, който те тревожи.

— Не ме тревожи. Защо да ме тревожи? Дори не ми пука. Въобще не познавам тоя тип. Откъде изведнъж тоя жар да ме уредиш с някого? Не направих ли достатъчно глупости на любовния фронт и без това?

— Направи — призна Скълдъгъри. — Но всеки има нужда от хоби.

Наблизо се чу напрегнат разговор на висок глас и двамата детективи се промъкнаха през насъбралите се зяпачи, само за да видят Артър Дейгън, притиснат към пода от едно невзрачно човече с очилца.

— Каст — обади се Скълдъгъри. — Пусни го.

Дребният мъж вдигна глава.

— Всеки път като го пусна, налита на бой на някого.

— Ще те убия! — изломоти Артър с лице, сплескано в пода. — Всички ще ви избия!

— Аз се заемам — каза скелетът. — Пусни го, моля ти се.

Каст въздъхна и се дръпна. Артър с труд застана на четири крака.

— Преди да се изправиш — рече му Скълдъгъри, — знай едно. Ако нападнеш някого, ще повикам изкормвачите. Те ще те заключат за през нощта и няма да са никак мили с теб. Когато сега станеш от пода, аз ще те изпратя до колата ти, а после синът ти ще те откара вкъщи. Ако приемаш условието ми, изправи се. Ако не го приемаш, може пак да си легнеш.

Артър го изгледа злобно и се надигна от пода.

— Добре — отвърна, — но мога сам да стигна до колата, не ми трябва твоята помощ — после залитна опасно и Скълдъгъри го подхвана за лакътя, преди едрият мъж отново да падне. — Пусни ме!

— Не ставай глупав — сряза го Скълдъгъри.

Валкирия тръгна от другата страна на Артър, когато го поведоха към предната част на къщата, но не се и опита да му помогне. Сигурна беше, че това нямаше да му хареса.

— Прощалният бал — злобно изплю Артър. — Още един повод да се съберете, да самодоволствате и да се изживявате като по-висши от нас. Ако ние бяхме победили, нямаше да правим никакво проклето парти по тоя повод!

— Ако вие бяхте победили — отговори Скълдъгъри, — щяхте да сте мъртви до един, и ти в това число.

— Не знаеш какви ги говориш. Езичник.

— Аз съм бил по-близо до Безликите, отколкото ти въобще можеш да се надяваш някога да бъдеш, Артър. Бях пленник при тях цяла година и знаеш ли какво научих за това време? Твоите богове са най-дребнавите и зли еснафи, които съм виждал през живота си.

— Костите ти ще горят за това богохулство! — яростно отвърна Артър. Дръпна се рязко да се освободи от хватката на скелета и щеше да падне, ако не беше Валкирия. Тя го подхвана, но пияният магьосник се дръпна като опарен от докосването й и изсъска злобно срещу нея. — И ти, убийца на богове. Как смяташ да се изправиш срещу Безликите без Скиптъра на Древните, а? Мислиш ли, че сега, когато оръжието ти е унищожено, ще ти бъде толкова лесно да ги победиш?

— Не — намръщи се момичето. — Не, разбира се.

— Мрачните богове ще се надигнат отново — обеща Артър на висок глас и повърна. Валкирия и Скълдъгъри рязко отскочиха настрани.

— Ох — рече Артър и погледна надолу към омазания си смокинг.

— Отвратителен си — каза му Валкирия.

— Лошо ми е — отвърна Артър и се оригна.

Дланта на Скълдъгъри го стисна над лакътя и го заизбутва властно навън към нощния въздух.

— Намерили сте го! — възкликна Ханзард и изтича към тях.

Пиколото докара колата, а скелетът и русото момче успяха някак си да натикат Артър вътре.

— Нашият час за мъст ще удари! — обеща той от задната седалка.

— Не и тази вечер — отговори Скълдъгъри и затръшна вратата.

Ханзард се изправи и поклати глава.

— Знаех си, че е грешка да идваме тук — каза. — Но баща ми рече, че било важно. Каза, че е задължително да присъстваме. Въпрос на чест или нещо такова, не знам. Макар че в момента видът му по нищо не се връзва с никаква представа за чест.

Валкирия надникна към Артър през прозореца и примигна.

— Май пак повърна — рече.

— Типично — отвърна Ханзард. — Благодаря и на двама ви за помощта — стисна ръка на Скълдъгъри, после и на Валкирия. — Надявам се да се видим пак.

— Ще се радвам — усмихна му се момичето.

— До нови срещи тогава — каза Ханзард. — Надявам се тогава баща ми да не е наоколо, за да повърне в косата ти.

Очите на Валкирия се разшириха, тя отпусна глава, пред погледа й увисна кичур коса, от който капеше нещо, и тя изписка от погнуса. Скълдъгъри побърза да й подаде кърпичка. Момичето изтри косата си, захвърли кърпичката на земята и отметна кичура по-далеч от лицето си. Когато вдигна очи, колата с Ханзард зад волана вече се отдалечаваше.

Тя се вторачи в Скълдъгъри.

— Трябваше да ми кажеш!

— Чаках подходящия момент.

— Няма подходящ момент за това да кажеш на едно момиче, че има повърнато в косата!

— Още едно нещо, което научих тази вечер — кимна скелетът.

Валкирия се загледа след отдалечаващите се стопове.

— Отсега нататък, когато той се сети за мен — простена, — веднага ще си спомня първо за това. Няма да се сеща колко прекрасна съм била в тази рокля. Ще се сеща как съм имала повърнато в косата.

Много важно — отвърна Скълдъгъри. — Нали не ти пука за него? Дори не го познаваш.

Не използвай собствените ми думи срещу мен — изръмжа момичето. — Мразя, когато правиш така.