Виктор Юго
Клетниците (74)

ГЛАВА V
ДЕВЕТДЕСЕТ ЛАЗАРНИКА И ТРИДЕСЕТ И ДВА ЗЪБА

В квартала Маре живееше своеобразен старик, човек от друг век, истински надменен буржоа от осемнадесети век, презиращ леко аристокрацията. Надхвърлил беше деветдесет години, но вървеше изправен, говореше гръмогласно, виждаше хубаво и обичаше да си похапва и посръбва. Запазил беше всичките си тридесет и два зъба. Беше повърхностен и избухлив. Ценеше високо собствените си преценки и се смяташе за много прозорлив. Живееше в богато обзаведен апартамент и държеше на навиците си. Дрехите му бяха от епохата на Директорията. Обичаше да повтаря с нетърпящ възражение тон:

— Френската революция е дело на сбирщина негодници!

Той се прекланяше пред монархията и смъртно ненавиждаше 1789 година.

Често даваше да се подразбере, че възнамерява да доживее до сто години.

Беше се женил два пъти. От първата си жена имаше дъщеря, която бе останала мома. От втората — пак дъщеря, умряла рано. Тя се бе омъжила по любов за воин от императорската армия, награден с кръст в битката при Аустерлиц и произведен полковник и барон при Ватерло.

— Позорът на семейството ми — казваше господин Жилнорман.

Той живееше с по-голямата си дъщеря, благонравна и лицемерно набожна, страшно ограничена. Край стареца и старата мома в къщата живееше и едно момченце, вечно подплашено в присъствие на господин Жилнорман, който му говореше строго с вдигнат бастун. Той всъщност го обожаваше. Момченцето беше негов внук. То предизвикваше непременно сред познатите им сподавени възклицания:

— Ах, че е хубавичък! Бедното дете!

Наричаха го „бедното“, защото баща му беше според господин Жилнорман „лоарски разбойник“. Той наричаше така зет си, „позора на семейството“.