Виктор Юго
Клетниците (36)

ГЛАВА XXXVI
ЖАВЕР ДОВОЛЕН

Ето как се бяха развили събитията.

Господин Мадлен излезе от съда и се прибра в хана точно навреме, за да може да си замине с пощенската кола. Пристигна в Монтрьой-сюр-мер малко преди шест часа сутринта и първата му грижа беше да се отбие при Фантин.

Междувременно Шанматийо беше обявен за невинен и тъй като на прокурора му беше необходим някакъв Жан Валжан, той се хвана за Мадлен. Той се затвори с председателя на съда и набързо обмислиха и решиха да задържат въпреки всичко кмета на Монтрьой-сюр-мер. Прокурорът изпрати заповедта за арестуването му на Жавер с нарочен пратеник.

Ако някой познаваше основно Жавер и би се взрял в него, би потръпнал. Токичката на кожената му яка се беше изместила, а при коректен и неизменно взискателен към себе си човек като него, това издаваше крайна възбуда. Трябва да беше изживял вълнение, равносилно на душевно земетресение, за да си позволи такова нещо.

Той влезе безшумно в стаята на болната и постоя една минута така, вперил злорад поглед в жертвата си. Лицето му вдъхваше ужас. Демон, който се готви да сграбчи отново отскубналия му се грешник. При сигурността, че държи Жан Валжан в ръцете си, той изпитваше грозно тържество и чудовищно самодоволство. Намираше се на седмото небе. Въобразяваше си, че олицетворява правосъдието и обществената мъст, че е свещен унищожител на злото. Той поразяваше с мълнията на закона. Струваше му се, че е обкръжен от ореол. Ликуващ, той се гордееше със свръхчовешката си безпощадност.

Всъщност този чудовищен отмъстител на престъпността не беше лишен от известно величие, защото в него нямаше нищо долно.

Понякога представата за дълг, честността и наивността избиват в отвратителни крайности, но все пак запазват величието на човешката съвест. Жавер беше заблуден фанатик, достоен за съжаление. Страшна гледка беше неговото лице в този миг, върху което беше изписано всичкото зло, което се крие в доброто.