Виктор Юго
Клетниците (29)

ГЛАВА XXIX
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ НА СТРАДАНИЯТА В СЪНЯ НИ

Часовникът изби три часа след полунощ. Пет часа вече той се бъхташе сред тревожните си колебания. Отпусна се капнал на стола. Заспа и му се присъни сън.

Този кошмар така го порази, че по-късно той го записа. Смятаме за необходимо да го цитираме дословно.

„Намирах се в поле. Обширно, безрадостно поле без трева. Не можех да си дам сметка дали е ден, или нощ.

В полето нямаше дървета. Край мене мина мъж. Пепеляво-сив, яхнал кон с пръстен цвят.

Влязох в първото срещнато село.

Първата улица, по която тръгнах, беше безлюдна. Завих по втора. Зад ъгъла зърнах човек, изправен до стената. Попитах го: «Кое е това селище?» Човекът не отговори. Видях една отворена врата и влязох в къщата.

Първата стая беше празна. Влязох във втората. Зад вратата съзрях човек, изправен до стената. Попитах го: «Чия е тази къща? Къде се намирам?» Човекът не отговори. Зад къщата имаше градина.

Влязох в градината. Тя беше пуста. Зад първото дърво стоеше прав един човек. Попитах го: «Чия е тази градина? Къде съм?» Човекът не ми отговори.

Излязох от селището и поех през полето.

След известно време се обърнах и видях, че след мен върви многочислена тълпа. Вгледах се и разпознах всички мъже, които бях видял. Имаха странно изражение. Уж не бързаха, а вървяха по-бързо от мен. За миг това пълчище ме настигна и заобиколи. Лицата на всички бяха пръстеносиви.

Тогава първият мъж, когото бях заговорил, ми каза: «Къде отивате? Не знаете ли, че отдавна сте мъртъв?»

Отворих уста да му отговоря, но видях, че около мене не беше останал никой.“

Когато се събуди, беше се вледенил. Огънят беше угаснал. Навън беше още черна нощ.

В същия миг на вратата на стаята му тихичко се почука.

— Кой е? — извика със страшен глас той, като цял се разтрепери.

— Господин кмете, скоро ще стане пет часът — обади се старата му вратарка.

— Че какво от това?

— Дойде кабриолетът, господине!

— Какъв кабриолет?

— Двуколката на господин Скофлер.

Настана продължително мълчание. Старицата чакаше. Тя се осмели да попита още веднъж:

— Какво да му кажа, господин кмете?

— Кажете му, че съм готов и ей сега ще сляза.