Виктор Юго
Клетниците (71)

ГЛАВА II
МАЛКО ИСТОРИЯ

В епохата, когато се развиваше действието на настоящата книга, нямаше както сега стражари по ъглите на улиците и Париж гъмжеше от безпризорни деца. Според статистиката из пустите землища, под сводовете на мостовете и в недостроените сгради намираха подслон стотици деца. Едно такова гнездо приютяваше „лястовичките от Арколския мост“.

Това явление е една от най-печалните прояви на обществените недостатъци. Повечето престъпления на възрастните се коренят в скитническото им детство. Трябва да направим обаче изключение за Париж. Докато във всеки друг голям град бездомното дете пропада и сякаш насила е тласнато към пороци, парижкият гамен, колкото и извратен да изглежда външно, остава почти непокътнат душевно. Забележително обстоятелство. Подобно на солта в океана, парижкият въздух е наситен с положителни идеи, които предпазват от загниване.

Въпреки това сърцето на минувача неволно се свива при всяка среща с тия деца, които влачат подире си нишките на разкъсано семейство.

Изоставянето на децата се насърчаваше едва ли не от монархията. Неприязненото отношение към образованието на децата от народа беше държавна политика. Пък и монархията се нуждаеше понякога от деца и ги обираше от улицата като пяна.

Луи ХIV искал да създаде флота. Не лоша идея, но да видим средството. Нужни били галери, нужни били и гребци. Затова Колбер принуждавал съдилищата да увеличават броя на каторжниците. Някой мъж не сваля шапка пред църковното шествие? Хайде на галерите. Някое дете не може да каже къде спи? Хайде и то на галерите. Велико царуване, велик век!