Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Misérables, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 139 гласа)
Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
tanyaberb (2008)

Издание:

Издателство „Отечество“, София, 1985

 

Victor Hugo. Les Miserables

Nelson Editeurs. Paris

  1. — Добавяне

ГЛАВА XXVII
16 ФЕВРУАРИ 1833 ГОДИНА

Нощта на 16 срещу 17 февруари беше благословена нощ. Небето се беше разтворило дружелюбно над мрака. Беше сватбената нощ на Мариус и Козет.

Сватбените обичаи през 1833 година се отличаваха от днешните. По онова време, колкото и да ви се вижда странно, хората смятаха, че сватбата е патриархално тържество и сливането на двете младежки съдби трябва да стане под домашния покрив. Затова хората се женеха по домовете си.

И тъй, съгласно тази остаряла мода, сватбата стана в дома на господин Жилнорман.

16 февруари се падна точно в последния ден на карнавала. Колебания и скрупули от страна на леля Жилнорман.

— В последния ден на карнавала! — възкликна дядото. — Че какво по-хубаво от това? Една поговорка гласи:

В последен ден от карнавала брак

за добродетелни деца е знак.

Няколко дни преди деня, определен за женитбата, с Жан Валжан се случи неприятност. Премаза палеца на дясната си ръка. Раната не беше сериозна и той не позволи на никого да се занимава с нея, но се принуди да я бинтова и да закрепи неподвижно ръката си, така че не можа да сложи подписа си под брачното свидетелство. Господин Жилнорман като втори настойник на Козет изпълни вместо него това задължение.

След церемонията в кметството сватбените карети се насочиха към църквата. Булевардът беше задръстен от коли с маскирани хора. В първата карета бяха седнали госпожица и господин Жилнорман, Козет и Жан Валжан. Съгласно обичая, Мариус беше все още разделен от Козет и седеше във втората карета.

По едно време сватбената карета с Козет и Жан Валжан се случи точно срещу една кола, отрупана с маски. Рояк Арлекиновци и Колумбини, натруфени с перуки и шутовски очила, безформен грозд от маскирани мъже и жени се спря от лявата страна на булеварда, докато сватбената карета се спря за малко вдясно, тъй като движението беше задръстено.

— Я, гледай, сватба! — каза една маска.

Започна страшна престрелка с шеги и закачки между маските и тълпата, струпала се от двете страни на булеварда.

Междувременно двама маскирани от същата кола поведоха тихо разговор. Думите им се губеха в общата врява. Бяха облечени като стар испанец и млада търговка от халите.

Ще ви предам диалога им.

— Виждаш ли оня старик?

— Кой старик?

— Оня там в първата сватбарска таратайка.

— Дето си е вързал ръката с черна превръзка?

— Точно той. Сигурен съм, че го познавам.

— Въобразяваш си.

— Да ми изсъхне езикът и да ми отрежат главата, ако не познавам този дъртак. Можеш ли да зърнеш младоженката, ако се наведеш?

— Не.

— Постарай се да видиш младоженката. Но какво ли търси този дядка на сватбата?

— Каквото и ние.

— Слушай! Ще слезеш от колата и ще проследиш сватбарите.

— Не мога да сляза, нали съм наета за целия ден.

— Тю да се не види!

— Ако сляза, първият срещнат инспектор ще ме арестува. Днес съм на служба при фараоните.

— Все едно. Този старик ми дойде до гуша. Трябва да знам къде отиват и що за стока са. Щом се вози в първата кола, значи е бащата на младоженката.

— Какво ми влиза в работата?

— Трябва да разбереш къде ще отидат сватбарите.

— Много лесно ти се вижда. Да намериш сватбари, минали в последния ден на карнавала! Все едно игла в купа сено! Търси, ако си нямаш работа.

— Тъй или иначе трябва да го направиш, разбираш ли, Азелма?