Виктор Юго
Клетниците (48)

ГЛАВА XI
КАТАСТРОФАТА

В тила на гвардията започна главоломно отстъпление. Войската се огъна внезапно от всички страни. Разпръскващата се армия напомня разтопяването на ледовете. Всичко се огъва, пращи, напуква, разцепва, устремява се бързо. Ней се опита да задържи отстъпващите. Войниците се дърпат от него и викат:

— Да живее маршал Ней!

В Женап френските войски се опитаха да се спрат и да дадат отпор на врага. Лобау събра към триста души. Преградиха входа към селото. Но при първия залп на пруската артилерия всичко живо отново удари на бяг и Лобау беше пленен. Преследването на отстъпващата армия взе чудовищни размери. Блюхер даде заповед французите да бъдат избити до човек. Победата завърши с клане на победените. Старият Блюхер покри с позор името си. Великата армия спря едва на границата. В този ден се измени бъдещето на деветнадесети век. Ватерло е оста, около която се завъртя историята му. Необходимо беше да изчезне един велик човек, за да настъпи едно велико столетие.

По здрач в една нива край Женап, Бернар и Бертран уловиха за полите на редингота му един злокобен призрак, който, довлечен дотук от потока на отстъпващите, беше слязъл от коня си и крачеше назад към Ватерло. Този човек беше Наполеон, опитващ се все още да върви напред, величав исполин, воден от рухналия си блян.