Виктор Юго
Клетниците (7)

ГЛАВА VII
ЖАН ВАЛЖАН

След като пожела лека нощ на двете жени, епископът взе единия свещник, подаде другия на госта си и му каза:

— А сега, господине, ще ви заведа в стаята ви.

— Благодаря, господин абат.

Но още не произнесъл тези думи, изпълнени с мир, гостът се подаде на някакъв порив, който би смразил двете старици, ако присъстваха на тази сцена. Дали искаше да предупреди или да заплаши? Той се обърна към стареца и извика с пресипнал глас:

— Размислихте ли добре? Ами ако съм убиец?

Без да обърне глава или да погледне зад себе си, епископът мина в своята стая.

А странникът беше толкова уморен, че дори не използува белите чаршафи. Духна свещта, просна се както беше облечен върху леглото и тутакси потъна в дълбок сън.

Събуди се посред нощ.

Жан Валжан произхождаше от бедно селско семейство. Като дете не беше ходил на училище. Като порасна, започна да кастри дървета. Беше мълчалив, свойствено на сърдечните хора. Много рано беше загубил баща си и майка си. Останала му беше само една сестра, по-възрастна от него, вдовица със седем деца. Тя го бе отгледала, докато мъжът й беше жив, а когато той умря, Жан Валжан замести бащата на сирачетата и се нагърби с издръжката на сестра си. Така младостта му минаваше в тежка и зле платена работа. Нямаше време за любов. Вечер се връщаше капнал от умора и ядеше, без да промълви ни дума. Правеше всичко, което беше по силите му и не се плашеше от работа.

Една зима се случи много сурова. Жан остана без работа. Семейството — без хляб. В истинския смисъл на думата. Седем деца!

Една неделна вечер хлебарят Изабо чу силен удар по витрината на хлебарницата си. Нечия ръка грабна един хляб и изчезна. Изабо изтича и успя да хване крадеца. Беше Жан Валжан.

Изправиха Жан Валжан пред съда за „кражба с взлом“. Признаха го за виновен. Нашата цивилизация е понякога нечувано жестока. Жан Валжан беше осъден на пет години каторжна работа.

Докато занитваха с чук над главата му болта на нашийника му, той плачеше и само от време на време успяваше да промълви:

— Бях кастрач във Фаврол.

После, хълцайки, повдигаше дясната си ръка и постепенно я отпускаше, като че докосваше последователно седем нееднакво високи главички и този негов жест показваше, че каквото и престъпление да бе извършил, той го е извършил, за да нахрани седем невръстни дечица.

Облякоха му червената каторжническа риза и той се превърна в номер 24601. Какво стана с близките му? Сполетя ги обичайната участ. Потънаха в безрадостната тъма, в която пропадат толкова несретници. След няколко години каторга и самият Жан Валжан ги забрави. Четири пъти се опита да избяга и така вместо пет, прекара деветнадесет години в каторгата.

Той влезе в затвора ридаещ, излезе безчувствен от него. Влезе отчаян, излезе мрачен. Какво бе станало в душата му?