Виктор Юго
Клетниците (59)

ГЛАВА XXII
НАБЛЮДЕНИЯТА НА БАБИЧКАТА

Жан Валжан беше благоразумен и не излизаше никога денем. Разхождаше се само по здрач, като избираше страничните безлюдни алеи на булеварда. Най-често излизаше с Козет. Тя се оказа много жизнерадостно дете.

Бабичката готвеше, пазаруваше и оправяше стаята им.

Живееха скромно, като притеснени материално хора, макар че задоволяваха насъщните си нужди. Той все още носеше жълтия си редингот и старата си шапка. По улиците го вземаха за бедняк. Но срещнеше ли просяк, той скришом му пъхваше милостиня. Така се прочу в квартала като „милосърдния бедняк“.

Старицата, която му бе наела стаята, озлобена твар, чието главно занимание бе да дебне завистливо другите, наблюдаваше Жан Валжан, без той да подозира. Една сутрин любопитната сплетница забеляза, че Жан Валжан влиза в едно от необитаваните помещения. Тя го проследи и видя, че той разпори хастара на редингота си и измъкна оттам жълтеникава хартия. Бабичката с удивление различи банкнота от хиляда франка. Тя побегна силно уплашена.

Малко по-късно Жан Валжан я помоли, да развали банкнотата, като й обясни, че това било рентата му за шест месеца.

„Кога я получи? — помисли си бабичката. — Та нали излезе в шест часа вечерта, а банката по това време е затворена.“

Тя отиде да развали банкнотата и сподели наблюденията си с бакалина. Тази злополучна банкнота, умножена няколкократно от клюкарките в квартала, даде повод на какви ли не предположения.

През един от следващите дни, докато Жан Валжан режеше дърва в коридора по риза, а Козет го наблюдаваше, бабичката, сама в стаята, опипа редингота и й се стори, че вътре шумят сгънати хартии. Освен това в джобовете му тя откри голям портфейл, нож и — съмнителна подробност — няколко разноцветни перуки.