Виктор Юго
Клетниците (45)

ГЛАВА VIII
ПЛАТОТО МОН-СЕН-ЖАН

Едновременно с рова и вражеската артилерия издаде присъствието си. Кирасирите не се спряха нито за миг. Бедствието при вдлъбнатия път обезглави много техни редици, но не понижи духа им. Те спадаха към воините, чийто дух нараства с намаляването на броя.

Само едната колона беше пострадала. Другата, отклонена вляво от Ней, който сякаш предчувстваше клопката, се изкачи горе незасегната.

Кирасирите се спуснаха върху английската пехота.

В сраженията настъпват минути, когато душата става така сурова, че превръща войника в статуя, а войнишката кръв в гранит. Английските батальони не трепнаха пред вихреното настъпление.

Тогава стана нещо небивало.

Цялата челна страна на английската пехота беше атакувана наведнъж. Бясна хала налетя върху редовете й. Каретата на пехотата се смаляваха, но не отстъпваха от мястото си. Каретата бяха кратери, които бълваха картечи. Кирасирите не бяха кавалерия, а ураган. Лавата се сражаваше с мълнията.

Кирасирите, малко на брой след злополучния ров, сякаш се умножаваха. Всеки един струваше колкото десет. Няколко карета се огънаха. Уелингтън забеляза и се сети за кавалерията си. Ако Наполеон в същото време се беше сетил за пехотата си, той щеше да спечели сражението. Съдбоносната му грешка беше, че я забрави. Изведнъж от нападатели кирасирите се оказаха нападнати. Английската кавалерия се озова в тила им. Само при подобни условия подобни мъже можеха да бъдат ранени в гръб. Тази невероятна кавалерия стъписа англичаните. Уелингтън им се любуваше като истински воин. Той казваше полугласно: „Величествено!“

Борбата за платото продължаваше.

И двете армии бяха омаломощени, но английската беше понесла повече загуби. В пет часа Уелингтън извади часовника си и прошепна мрачно:

— Блюхер или нощта!

Почти по същото време на височините откъм Фришмон блеснаха редица щикове.

Именно това доведе обрата в тази исполинска драма.