Виктор Юго
Клетниците (69)

ГЛАВА XXXII
ОТШЕЛНИЧЕСТВО

Козет продължаваше да мълчи и в манастира. Тя се мислеше за дъщеря на Жан Валжан и не се интересуваше от други подробности около него. Свикна бързо с манастира. Носеше дрехи на пансионерка, но Жан Валжан беше прибрал в малко куфарче старите й черни дрешки.

Манастирът беше за Жан Валжан остров, ограден от океански бездни. Неговите четири стени представляваха занапред вселената му. За него започна извънредно приятен живот. Живееше със стария Фошльован в бараката, трудеше се по цял ден в градината и вършеше много полезна работа, защото обичаше да се занимава с градинарство. Дръвчетата в градината бяха дивачки. Той ги присади и те почнаха да дават прекрасни плодове.

Козет имаше разрешение всеки ден да прекарва по един час с него. Понеже той бе винаги усмихнат, а монахините бяха мрачни, детето го обожаваше и с радост изтичваше при него. То беше все още грозничко, но мрачното изражение беше изчезнало. Все се смееше и му чуруликаше.

Това беше второто място на пленничество, което Жан Валжан опознаваше. Той съпоставяше мислено двете места, дълбоко развълнуван. От едната страна всякакъв вид престъпност, от другата — съвършена непорочност. Две места на пленничество, коренно различни едно от друго.

Така изминаха в пълно спокойствие и безметежност няколко години. Козет растеше.