Виктор Юго
Клетниците (67)

ГЛАВА XXX
ВСЕКИ БИ КАЗАЛ, ЧЕ ЖАН ВАЛЖАН Е ЧЕЛ ОСТИН КАСТИЛЕХО

— Може да се каже, че подредих всичко и нищо — каза дядо Фошльован, когато се върна в барачката. — Разрешиха ми да ви вкарам с малката, но първо трябва да ви изкарам. За малката — лесно. Ще я сложа в коша и ще я заведа при една моя позната цветарка. Тя ще я пази, докато се върнем. Но вас! Вас какво да ви правя? Освен това, казах, че ще сложа пръст в ковчега, но пръстта се изсулва насам-натам и носачите ще разберат.

— Какъв ковчег, каква пръст? — изненада се Жан Валжан, напълно недоумяващ.

Дядо Фошльован му обясни всичко.

— Ами, че сложете друго в ковчега — каза Жан Валжан.

— Нямам друг мъртвец.

— Защо мъртвец, сложете жив човек.

— Жив човек?

— Ами да, мене например. Нали трябва да изляза някак оттук?

— Но това е невъзможно!

Жан Валжан беше минал през какви ли не премеждия и за него нямаше нищо невъзможно, когато се касаеше да спаси свободата си. Впрочем ковчег с жив човек в него е идеално средство за бягство, използвано дори от императорите. Ако вярваме на думите на монаха Остин Кастилехо, точно такова средство използвал Карл V, когато пожелал след абдикацията си да види още веднъж госпожа Пломб. Той така я въвел и извел от манастира Сен-Жюст.

— Ами как ще дишате?

— Ще пробиете няколко дупки над главата ми със свредел.

Хладнокръвието на Жан Валжан зарази и дядо Фошльован.

— Работата е там, че не виждам друг изход.

— Само едно ме тревожи — обади се Жан Валжан. — Какво ще стане на гробището.

— Мен пък това хич не ме тревожи — възкликна Фошльован. Гробарят е мой приятел, пияница. Само с мен ще се оправяте; лесно ще го отпратя.

— Уговорено, дядо Фошльован. — Всичко ще мине, както трябва.