Виктор Юго
Клетниците (16)

ГЛАВА XVI
ЧУЧУЛИГАТА

Не е достатъчно да си зъл, за да преуспееш. Ханчето западаше. Благодарение на петдесет и седемте франка на нещастната майка, Тенардие можа да изплати навреме полицата, но на следващия месец изпадна пак в затруднение. Жената отиде в Париж и остави в заложна къща дрешките на Козет срещу шестдесет франка. Щом похарчиха и тази сума, двамата Тенардие почнаха да гледат на детето като на прибрано по милост. Облякоха го в дрипи, хранеха го с остатъци, малко по-добре от кучето и по-зле от котката. Кучето и котката впрочем бяха обичайните му сътрапезници, понеже ядеше под масата в дървена гаванка като тях.

Майката плащаше, за да пишат по едно писмо на месец и й отговаряха, че Козет е много добре. Не мина и година, когато Тенардие заяви:

— Да не сме просяци? Какво си въобразява тя, че можем да направим с нейните седем франка?

И той писа, че иска дванадесет. Майката се подчини.

Има хора, които не могат да обичат никого, без да мразят другиго. Тенардиерица обичаше до полуда дъщерите си и навярно затова намрази смъртно пришелката. Колкото и малко място да заемаше в дома й чуждото дете, на нея все й се струваше, че то ощетява нейните деца, че отнема едва ли не въздуха, който те дишат. Каквото и да направеше Козет, тя навличаше върху главата си градушка от незаслужени и груби наказания.

Тъй като майка им беше зла с Козет, и Епонин и Азелма станаха зли с нея. Децата на тази възраст са копие на майките си.

Мина година, после още една. А междувременно Тенардие, научил по тъмни пътища, че детето е незаконородено, и майката не може да признае открито съществуването му, увеличи месечната вноска на петнадесет франка.

Детето растеше, а с него растеше и неволята му. Щом навърши пет години, то стана слугинчето в къщата.

На пет години. Не може да бъде, ще кажете. Уви, това е истината. Социалното тегло започва независимо от възрастта.

Пращаха Козет да купи едно-друго, караха я да мете стаите, двора, улицата, да мие съдовете, даже да носи тежести. Майката междувременно беше започнала да плаща нередовно. Ако тя бе дошла в Монфермей, мъчно би познала детето си. Толкова свежа и хубава при пристигането си, Козет беше сега слаба и бледа. Несретата я беше загрозила. Само очите й бяха хубави, но правеха мъчително впечатление: необикновено големи, те побираха, още повече мъка.

Зиме клетото дете, ненавършило още шест години, представляваше покъртителна гледка, когато метеше призори улицата пред кръчмата с огромна метла в премръзналите си ръчички и плувнали в сълзи големи очи, зъзнещо под вехтите памучни дрипи.

В селцето го наричаха Чучулигата. Народът, който обича образния език, беше кръстил така малкото като птиче създание, вечно треперещо и сплашено, което се събуждаше първо не само в кръчмата, но и в селото и още от ранни зори беше на улицата или в полето.

Само че горката Чучулига никога не пееше.