Виктор Юго
Клетниците (72)

ГЛАВА III
ГАМЕНЪТ БИ НАМЕРИЛ МЯСТОТО СИ СРЕД ИНДИЙСКИТЕ КАСТИ

Парижките гамени съставляват едва ли не отделна каста. Бихме могли да кажем дори, че не всеки има свободен достъп в нея.

Елементите, от които е изградено взаимното уважение между гамените, са разнородни. Едно хлапе например се радваше на голяма почит, защото бе присъствало на падането на един човек от върха на кулата на „Парижката света Богородица“. Друго бе успяло „да гепи“ олово от двора на Дома на инвалидите.

Известна дързост по религиозните въпроси също повдига авторитета на гамена. Свободомислието се цени високо.

Един осъден на смърт слуша почтително в колата, която го води към ешафота, своя изповедник. Детето на Париж възкликва:

— Говори с попа! Ама че бъзльо!

За бездомните деца присъствието при екзекуции е основно задължение. Те си показват един на друг гилотината и й се плезят. Наричат я с гальовни имена: „последното папкане“, „небесната мамичка“ и пр. Никое забавление не може да се сравни с Гревския площад, където се издига ешафотът. Освиркват осъдения, за да го окуражат. Понякога му се възхищават. Двама осъдени се карали на път за ешафота.

— Не се карайте за затворническата кола — им извикал един гамен.

Юмрукът е също важен съставен елемент на уважението. А да си левак е завидно качество.

Понякога тази мушица знае да чете, но във всички случаи умее да рисува. По онова време кралят Луи Филип бил изобразяван от карикатуристите като круша. Една лятна вечер той вървял пеш и забелязал едно мъничко хлапе, което се надигало на пръсти, за да изрисува огромна круша върху един стълб. Кралят му помогнал, довършил крушата и дал на хлапето един луидор с думите:

— И на тази пара има круша.

Гаменът изпитва особена ненавист към поповете. Застанало веднъж пред пътната врата на една къща, някакво забавно хлапе се плезело усърдно.

— Защо се кривиш пред тази врата? — попитал го някой.

— Тук живее поп.

Там действително живеел един кардинал.

Опитният гамен познава на пръсти всички полицаи и знае от кого да се пази.

Парижкият гамен е едновременно почтителен, насмешлив и безочлив. Зъбите му са развалени, защото е недохранен, но очите му блестят, защото е умен. Податлив е на развитие във всяко направление. Играе в уличната канавка, но възмъжава в революциите. До вчера уличник, днес бързо става герой. Това дете на тинята е дете и на високите идеали.

Нека дадем още едно кратко определение: днешният парижки гамен е дар и недъг на нашата нация. Как трябва да се лекува този недъг? Чрез просвещение.

Просвещението лекува.

Просвещението въодушевява.

Всички благородни обществени начинания се коренят в науката, литературата, изкуствата, образованието. Създавайте човеци! Рано или късно проблемът за всеобщо образование ще се наложи.

Чуйте, философи! Изтичайте вън от убежищата си, побратимете се с площадите, разпространете надлъж и нашир букварите, провъзгласете човешките права, пейте марсилези, превърнете идеята в ураган. Тълпата може да бъде възвисена. Босите нозе, голите ръце, презряната сган могат да бъдат мобилизирани за завоюване на високия идеал. Нима революциите не са истински преображения?