Виктор Юго
Клетниците (20)

ГЛАВА XX
БЛЕДИ СВЕТКАВИЦИ НА НЕБОСКЛОНА

С течение на времето той си спечели искрената и единодушна обич на градчето и произнасяха името му, както някога произнасяха в Дин името на епископа. Той уреждаше спорове, осуетяваше процеси, сдобряваше врагове. Всеки прибягваше до него, за да докаже правотата си. Като че ли в душата му се съхраняваха скрижалите на неписаните природни закони.

Само един човек в града устоя на тази обща почит и не й се подаде. Сякаш някакъв вроден усет го държеше на щрек и не му даваше покой. Често когато господин Мадлен минаваше по улицата спокоен и приветлив, обсипан с благословии, един висок мъж, облечен в тъмносив костюм, с дебел бастун и ниско сведена периферия на шапката, се обръщаше рязко след него и го проследяваше с поглед.

Казваше се Жавер и служеше в полицията. Той изпълняваше неприятната, но сигурно полезна длъжност на полицейски инспектор.

Ние сме убедени, че на всеки човешки индивид съответства дадена животинска порода и ако вие сте съгласни с нас, лесно ще определим породата на полицейския инспектор Жавер: той беше родено от вълчица куче.

Жавер беше роден в затвора от една гледачка на карти, чийто мъж беше каторжник. Когато порасна, разбра, че стои вън от обществото и никога няма да проникне в него. Обществото не допуска в своите редове две класи хора: тези, които го нападат, и тези, които го охраняват. Той можеше да избира между тези две класи. Тъй като у него имаше вродена суровост и своего рода честност и невероятна ненавист към безпризорните, от които сам произлизаше, той постъпи на служба в полицията и преуспя. На четиридесет години беше вече инспектор.

Жавер приличаше на пес, но засмееше ли се, се превръщаше в тигър.

Този човек се ръководеше от две чувства, които бе довел до крайност и бе превърнал в едва ли не отрицателни черти: зачитане на властта и ненавист към непокорството. Кражба, убийство, всички престъпления бяха за него различни форми на непокорство. Той тачеше дълбоко всяко длъжностно лице и презираше всеки, който макар веднъж бе престъпил закона. За него такъв човек бе безнадеждно пропаднал. Беше твърд, сериозен и суров. Целият му живот се свеждаше до две думи: бди и следи!

Жавер шпионираше и тачеше благоговейно функциите си, сякаш свещенодействаше.

Тежко на нещастника, попаднал в лапите му! Той би арестувал собствения си баща, ако избягаше от каторгата, би издал собствената си майка, ако напуснеше самоволно мястото, където е била въдворена на местожителство. И би го сторил с удовлетворението, което доставя добродетелната постъпка.

Естествено той всяваше страх у всички „скитници“ й хора извън закона. Зърнеха ли го, занемяваха от ужас.

Такъв беше този страшен човек. Зорко око, неотлъчно вперено в господин Мадлен. Подозрително око, изпълнено с догадки.

Напълно непринуденото и спокойно държане на господин Мадлен явно го озадачаваше. Един ден обаче странното поведение на инспектора привлече вниманието на господин Мадлен.