Виктор Юго
Клетниците (117)

ГЛАВА XVII
ЖАН ВАЛЖАН

Същия ден в четири часа следобед Жан Валжан седеше сам върху усамотения насип на Марсово поле. Било от благоразумие, било от желание да се съсредоточи, било чисто и просто вследствие неусетните промени в навиците, сега той излизаше много рядко с Козет. Беше облечен с работническата си дреха и със сив памучен панталон. Лицето му се губеше под голямата козирка на каскета. Чувствуваше се спокоен и щастлив по отношение на Козет. Тревогите и съмненията му се разсеяха. Но от една-две седмици, го бяха налегнали други опасения. Той зърна веднъж по булеварда Тенардие. Тъй като беше преоблечен, Тенардие не го позна. Но оттогава насам Жан Валжан на няколко пъти го забеляза, че обикаля из квартала им и вече беше сигурен, че престъпникът замисля нещо. Неговото присъствие тук означаваше всевъзможни опасности, събрани наедно.

А и Париж беше неспокоен. Политическите смутове не са удобни за хора, които искат да скрият нещо от живота си: полицията става недоверчива и мнителна. Тръгнала по следите на някой бунтовник, тя лесно би могла да се натъкне на избягал каторжник.

Поради всички тия съображения той беше угрижен.

Най-сетне едно необяснимо и съвсем прясно събитие допринесе за засилване на бдителността му. Тази сутрин, станал пръв в къщата, той забеляза, разхождайки се в градината, един адрес, издълбан вероятно с гвоздей в стената: „Улица Верьори № 16“.

Надписът беше издълбан съвсем наскоро, буквите се белееха върху стария почернял хоросан, а върху копривата в подножието на стената се беше посипала мазилка. Очевидно беше написан през нощта.

Какво означаваше? Адрес? Знак за някого? Предупреждение за него самия? Във всеки случай явно беше, че някой непознат се беше вмъкнал в градината. Той си спомни странните приключения, които неотдавна бяха разтревожили обитателите на къщата. Въздържа се обаче да спомене пред Козет за надписа, за да не я уплаши.

Като обмисли и прецени всичко, той реши да напусне Париж, а даже и Франция и да замине за Англия. Предупреди Козет. Смяташе да заминат най-късно след една седмица.

Той седеше сега замислен върху насипа, като в главата му се въртяха тревожни мисли — Тенардие, полицията, издълбаният в стената надпис, трудностите по снабдяване с паспорт за чужбина. Изведнъж забеляза до себе си нечия сянка. Преди да се обърне, на коленете му падна листче, сгънато на четири, хвърлено като че ли през главата му. Той го разгъна и прочете следните думи, написани едро с молив: „Преместете се.“

Жан Валжан се изправи бързо. Върху насипа нямаше никого. Огледа се и забеляза някакво същество, по-голямо от дете и по-малко от мъж, със сива дреха и кадифен панталон, което прекрачваше парапета и се свличаше в рова на Марсово поле.

Той се прибра начаса, дълбоко угрижен.