Виктор Юго
Клетниците (158)

ГЛАВА XIV
НЕОТЛЪЧНО СЛЕДЕН

Трябва да признаем, че по онова време полицията беше добросъвестна и дори при най-сложна политическа обстановка изпълняваше невъзмутимо своите задължения по надзора и уличното движение. В разгара на въстанието или на две крачки от барикадата полицейският агент продължаваше да следи крадеца, на чиито дири бе попаднал.

Точно такова нещо можеше да се наблюдава на десния бряг на Сена отвъд Моста на инвалидите. Двама мъже вървяха на известно разстояние един от друг и явно се наблюдаваха взаимно, макар и да се избягваха. Вървяха умишлено бавно, за да не събудят подозрение. Гладен хищник, който преследва плячката си уж не нарочно. Само че плячката беше хитра и стоеше нащрек. Бялка и куче, като и съотношението в обемите беше спазено: преследваният беше хилав на вид, а преследвачът беше едър мъжага.

Читателят може би щеше да познае и двамата, ако ги видеше отблизо.

Какво целеше вторият?

Навярно да прибере на топло първия.

Когато лице в държавна униформа преследва лице в дрипи, то има за цел да облече и него в държавна униформа. Разликата е само в десена на униформата.

За голямо учудване на преследвача, който познаваше добре брега на това място, вместо да тръгне по кея, жертвата му продължи да върви долу, по самия бряг на реката. Положението му ставаше критично. Нима искаше да се хвърли в Сена?

На това място нямаше възможност да се качи вече горе, а брегът скоро щеше да свърши със стръмен откос. И там дрипльото щеше да се окаже заклещен между отвесна стена, река и властта по петите му.

Малко преди края на пътечката на брега имаше куп отпадъци, но нима той можеше да се скрие успешно зад него?

Следеният мъж стигна до купчината, отмина я и… изчезна от погледа на преследвача. Полицаят ускори крачка. Щом стигна до купчината, спря смаян. Мъжът, когото преследваше, беше потънал вдън земя. Ако се беше хвърлил в Сена или се беше покатерил по отвесния откос, щеше да го забележи. Къде се бе дянал?

Мъжът със закопчания догоре сюртук зашари с поглед наоколо. Изведнъж се удари по челото. Точно където свършваше брегът, той забеляза широка ниска решетка с груба ключалка и масивни, панти. Мътен ручей течеше под нея, а отвъд железните й пръти се виждаше сводест коридор.

Мъжът разтърси решетката, но тя не се поддаде. Това означаваше, че човекът, който се беше скрил вътре, имаше ключ.

— Това вече минава, всяка мярка! Да разполага с държавен ключ!

След това, надявайки се било да дочака мъжа, било да изненада други обитатели на канала при излизането или влизането им, той направи знак на един минаващ по кея файтон да спре и застана на пост зад купчината отпадъци, вбесен, но търпелив като ловджийски пес.

Файтонът спря на парапета на Йенския мост. Редките минувачи по моста се извръщаха, за да погледат тези две неподвижни подробности на пейзажа: мъжа на брега и файтона на кея.